pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 258 от Закона за задълженията и договорите, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Договорът за изработка е двустранен (задължения възникват за двете страни), възмезден и неформален договор, т.е. за действителността му не е предвидена писмена форма, също така е консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните), комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му).

Но е необходима писмена форма за доказване на изменение или прекратяване на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК регламентира, че свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна).

Предмет на договора може да бъде, както вещ, така и някаква услуга. 

В реш. № 97/ 2013 г. на ВКС се казва, че срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – с покана. 

Съществен елемент от съдържанието на договора е конкретизиране на параметрите на поръчката и определянето на ясно задание от възложителя на изпълнителя.

За да може изпълнителят да престира валидно резултата, за който се е задължил, той следва да е изпълнил точно, без отклонения, или поне без съществени отклонения, от заданието. Противното поражда за възложителя нови права, свързани с обезщетение и дори отказ от договора, съответно и от заплащане на възнаграждението по поръчката.

При липса на каквито и да е указания относно поръчката и при неяснота какво е следвало да се изработи, не може да се приеме, че фактурираните услуги са реално изпълнени и приемо – предавателните протоколи отразяват действително предадени стоки (реш. № 4435/ 2019 г., ВАС). 

Не съществува пречка условията на договора за изработка да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането на оферта за сключване на договор за изработка може да бъде дадено чрез конклудентни (мълчаливи) действия.

При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя. От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно.

Веднъж приел, той прави признание за съответствие. Възражения срещу изпълнението предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата търговска практика и добросъвестността, се преклудират, с изключение на възраженията срещу скрити недостатъци, приема състав на Върховен касационен съд в реш. № 238/ 2021 г. 

Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането, веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че възложителят, щом е приел изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска например поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение. 

В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък (реш. № 99/ 2017 г., ВКС). 

Така, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци.

Скрити недостатъци и гаранционна отговорност

При наличие на скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по – късно, правата на поръчващия/ възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД възникват веднага след откриването или появата им, като поръчващият/ възложителят е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя веднага след откриването или появата на скритите недостатъци или в уговорения от страните срок. Когато изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията, уведомяване за неточното изпълнение не е необходимо. 

При отговорността по чл. 265 ЗЗД изпълнителят отговаря за явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност строителят/ изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с гаранцията задължение изработеното да съхрани посочените в гаранционното споразумение качества и свойства в определения в гаранцията срок. 

В реш. реш. № 100/ 2018 г. на ВКС е разяснено, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, те възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз основа двете отговорности. Гаранционната отговорност не се покрива с отговорността за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. 

Законовата регламентация

Чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

Чл. 260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.

Чл. 261. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.

Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

Чл. 262. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Чл. 265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

Чл. 267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.

Чл. 268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

Чл. 269. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Видове договори за изработка

Договорът за строителство, като вид договор за изработка, притежава основаните правни белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично проявление на задълженията на възложителя и изпълнителя – строител. Макар в действащото ни право да липсва легална дефиниция на договора за изпълнение на строеж, той е изрично регламентиран в чл. 157, ал. 1 ЗУТ и чл. 163, ал. 1 ЗУТ, а правната теория и съдебна практика го определят като възмезден, неформален, каузален, консенсуален, с продължително изпълнение и двустранен. 

Така и при тълкуване на договор за изработка с предмет построяване на сграда точното изпълнение в качествено отношение изисква строителните работи да отговарят на уговореното в договора, а ако липсва указание в тази насока, те следва да отговарят на съответните технически правила и норми и на предвиденото в одобрените проекти. 

Договорът за консултантски услуги е вид на договора за изработка, имащ за предмет престиране и на умствен труд (опр. № 332/ 2016 г., ВКС). 

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове, договори, срещу дължимо от поръчващия възнаграждение. Престацията е определена по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на консултанта. В този смисъл договорът за консултантска услуга е вид договор за изработка. При договора за консултантски услуги водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. От друга страна, извършването на интелектуални дейности не във всички случаи предполага сключването на договора с оглед на личността. 

Приемно – предавателният протокол за извършени строителни и монтажни работи е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Сам по себе си този протокол не доказва, че отразените в него количества и видове СМР са реално изпълнени (реш. № 43/ 2017 г., ВКС). 

При спор между възложител и изпълнител доказателствената сила на приемно – предавателните протоколи, включително и на двустранно подписаните, следва да се преценява с оглед всички относими доказателства по делото, установяващи вида и количеството на действително извършените строително – монтажни работи. Тази преценка е особено наложителна в случаите, когато в приемно – предавателните протоколи и количествено – стойностните сметки се съдържат противоречия, които поставят под съмнение истинността на отразените в тях обстоятелства. 

Разваляне

Както се посочи, в чл. 265 ЗЗД е указано, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

По правило договорът се разваля с писмено изявление отправено до другата страна.

За да може да развали договора за изработка на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да е изправна страна. 

С развалянето на договора се прекратява действието му. Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Неизпълнението не е задължително да е пълно. Необходимо е и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение. В случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е неподходящ, но не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на договора настъпва, ако такъв срок фактически е изтекъл след това. Не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението, като вината се предполага.

Последиците от неизпълнението не се състоят единствено в развалянето на договора. По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание.

Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне.

Договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея могат да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение (реш. № 37/ 2011 г., ВКС). 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;

• Граждански процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).