Престъплението „неоказване на помощ на болен“, по чл. 141 от Наказателния кодекс

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 141, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. 

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. 

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Обект на престъплението

Непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват защитата на човешкия живот и здраве.

Престъплението не е насочено само към защита на живота. Оказването на помощ може да е необходимо и за предотвратяване на увреждане или влошаване на здравето.

Изпълнително деяние

Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие — неизвършване на дължимото действие, когато са налице законовите предпоставки за оказване на помощ.

Субект на престъплението

По ал. 1 и ал. 2 субектът е особен — лице, което упражнява медицинско занятие.

По ал. 3 субектът също е специално определен чрез задължението си – той трябва да е лице, което е длъжно да окаже помощ на болен. Но това качество не е непременно тъждествено с упражняването на медицинско занятие.

Субективна страна

Престъпленията по чл. 141 НК се извършват с умисъл.

Освен това, важно е да се изясни дали лицето е съзнавало обстоятелствата, пораждащи задължението му за оказване на помощ, и респективно съзнателно не е изпълнило това задължение.

По ал. 2 има допълнително изискване – на виновния да е било известно, че болният или родилката се намират в опасно положение. Това знание е изрично посочено в закона и следва да се установи въз основа на конкретните доказателства.

В реален случай е възможно разграничение между съзнателно неоказване на помощ и ситуация, в която помощ не е оказана поради фактическа невъзможност, неинформираност или друга обективна пречка.

Какво означава „след като бъде поканено“, по ал. 1?

Необходимо е да се установят конкретното отправяне на поканата, нейното достигане до медицинското лице и последвалото поведение. Самото обстоятелство, че лицето е лекар, не е достатъчно, за да се приеме автоматично извършване на престъпление.

В ал. 2 е закрепен квалифициран състав – когато на дееца е било известно, че болният или родилката са в опасно положение.

Във връзка с установяване на опасното положение, необходимо е да се изследва дали медицинското лице действително е знаело за състоянието на болния или родилката. Това трябва да се преценява според конкретните обстоятелства — съобщените симптоми, съдържанието на повикването, медицинската документация и останалите доказателства.

Откъде произтича задължението по ал. 3?

Деецът тук е длъжен да окаже помощ на болен, но не го прави без уважителна причина, като в тази хипотеза не се конкретизира деецът да упражнява медицинско занятие и да бъде поканен да окаже помощ.

В този случай е необходимо да се установи конкретното задължение за оказване на помощ.

Разграничението между чл. 139 НК и чл. 141, ал. 3 НК

Според новелата на чл. 139. НК, който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Тук задължението за помощ е формулирано общо и не изисква лицето да упражнява медицинска професия.

Разликата с чл. 141, ал. 3 НК е в особеното изискване по последната разпоредба деецът да е длъжен да окаже помощ на болен.

Освен това, съществува и разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Закона за здравето. Тя предвижда административнонаказателна отговорност за лекар, лекар по дентална медицина, медицинска сестра, акушерка или лекарски асистент, който откаже оказването на спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние. Нормата предвижда глоба от 1000 до 5000 лв. и при повторно нарушение — лишаване от правото да се упражнява професията си за срок до една година.

Неоказване на помощ или неправилно лечение?

Чл. 141 НК визира поведение, изразяващо се в неоказване на дължима помощ. То трябва да се разграничава от случаите, при които медицинска помощ е била оказана, но се твърди, че диагностиката, лечението или медицинските действия са били неправилни, в който случай може напр. да е налице причиняване на телесна повреда или смърт по непредпазливост.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;
  • Закон за здравето.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).