pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р. България, личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. Доброто име на личността е също положителната обществена оценка за лицето.

Според новелата на чл. 146, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от петстотин до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

А разпоредбата на чл. 148, ал. 1 НК регламентира квалифицираните състави на обидата, когато е:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин;

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

5. нанесена по расистки или ксенофобски подбуди,

наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание.

При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.   

Приема се категорично в теорията и практиката (напр. реш. № 159/ 2015 г., ВКС), че използваният от законодателя израз „в негово присъствие” следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет, като тези обстоятелства не се припокриват с т. нар. неприсъствена („задочна”) обида, която действително е несъставомерна.  

И още в реш. № 664/ 1972 г. на ВС се казва, че обидата ще бъде присъствена и тогава, когато пострадалият чуе обидните изрази от друго лице, което умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде.

При разпространение на обида чрез средство за масово осведомяване, следва да се приеме, че обидата е нанесена в присъствие на пострадалия (и из реш. № 278/ 2019 г., ВКС).

Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Не е необходимо това да са вулгарни изрази или „псувни“. 

От друга страна, когато обидата е извършена чрез средство за масово осведомяване престъплението е по – тежко наказуемо, поради неограничения на практика кръг от лица, до които може да достигне. 

В реш. № 159/ 2015 г., състав на ВКС разяснява, че не е коректно твърдение, че обидните думи или действия трябва да са безусловно цинични и груби – достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива.  

Оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения. Основният елемент, който всъщност трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните от дееца думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение.  

Престъплението „обида“ от субективна страна се извършва умишлено

и поради това следва да бъде доказано, че деецът е искал или допускал чрез думи или действия с унизително съдържание, да засегне честта и достойнството на пострадалото лице.  

Публичните личности

Съобразно стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека, публичните личности следва да се ползват от по – занижена защита на репутацията си. Този принцип намира отражение в правото да се изразява по – свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото допустими предели. Ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество.  

Давност на наказателното преследване

Давностният срок в този случай означава, че ако наказателното преследване не бъде възбудено в рамките на предвидения в закона давностен срок, извършителят вече не може да бъде наказателно преследван.

Наказателният кодекс предвижда, че давностният срок за наказателно преследване при престъплението „обида“ е три години.

Съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 от НК, следователно абсолютният давностен срок при обидата е с продължителност от четири години и шест месеца. 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.