pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Отговорност на наследниците

Разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството, предвижда, че наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.

Тази норма съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.   

Текстът на чл. 60, ал. 1 и 2 ЗН, в цялост гласи, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Така, по смисъла на ал. 1, наследникът, приел наследството без опис, отговаря съобразно наследствения си дял, като отговорността му не е ограничена до стойността на полученото наследство. При необходимост кредиторите могат да насочат изпълнение и върху личното му имущество.

Докато вложената идея в ал. 2 е наследникът, приел наследството по опис, да отговаря също съобразно наследственото си качество, но само до стойността на полученото наследство. Личното му имущество е защитено над този предел.

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за неговите задължения, е необходимо те да са приели наследството.

Съгласно чл. 49 ЗН приемането може да бъде изрично — с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, или мълчаливо — чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството, както и при укриване на наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. Приемането може да бъде и по опис, съгласно чл. 61 ЗН. Разпоредбата на чл. 51 ЗН урежда процедура, при която на наследника се определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, като при липса на отговор в определения срок той губи правото да го приеме.

Например, когато едно лице със своето поведение причини вреди на друго лице и почине, в неговото наследство като пасив се включва и задължението му да обезщети последното за тях. Това задължение като имуществено се наследява от наследниците му по закон съгласно чл. 60 ЗН, но не и от частните правоприемници на последните.  

Тогава, за уважаването на иск по чл. 45, ал.1 ЗЗД (всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму) е необходимо да е налице успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: вреди, виновно поведение (действие или бездействие) на деликвента, както и причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите.

Производството по приемане на наследството по опис е едностранно, охранително и в него е недопустимо участие, а оттам и възражения на трети лица.

Целта на приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на лицето за задължения на наследодателя до стойността на получените по наследство активи (чл. 60, ал. 2 ЗН), определена към момента на погасяване на задълженията.

Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в закона начини. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис.

Както се посочи, съгласно чл. 60, ал. 1 и следващи от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

А според новелата на чл. 61, ал. 1 и 2 от ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1 (в особена за това книга). 

(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Целта на приемането на наследството по опис е да гарантира, че недееспособният няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават неговите активи.

Недееспособните са защитени от закона, който изисква те да приемат наследството само по опис /чл. 61, ал. 2 ЗН/, като това действие може да се извърши и след изтичане на тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН. По отношение на тези лица този срок следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността, и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля (реш. № 12/ 2015 г., ВКС).  

Описът се извършва от районния съд. За описа се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи. При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.

Описът винаги може да се извърши и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество, а в случая на незаето наследство и за да се очертае обема от имуществени права, с които могат да се погасяват наследствените задължения.

В ТР № 1/ 2024 г. ОСГК на ВКС разяснява, че приемането на наследство по опис се състои от действия на заявителя: съставен от него опис (списък, декларация) на известните му наследствени права и задължения и изявление за приемане наследството по опис, и действия на съда по изготвяне на опис, в който се вписват активите и пасивите на наследството така, както са посочени от заявителя и вписване на изявлението за приемане по опис в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН.  

Защитното действие на описа по чл. 61, ал. 2 ЗН, като форма за приемане на наследството от субектите, посочени в чл. 11 ЗН, се състои именно в тяхната ограничена отговорност – само с включените в наследството активи. В тази връзка е без значение стойността на активите на наследството към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи.

Също така, приемането на наследството по опис по реда на чл. 30, ал. 2 от Закона за наследството (когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис) е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване (ТР № 3/ 2013 г., ОСГК на ВКС).

Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него (чл. 62 ЗН). 

Тази разпоредба следва да се тълкува и в смисъл, че всеки наследник, който е направил волеизявление по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане по опис, може да се възползва от вече направения опис при предходно приемане от друг наследник (не е необходимо да се прави нов опис, тъй като се касае за същото наследство). Иначе волеизявление за приемане по опис и вписване на приемането е необходимо във всички случаи. Приемането по опис е винаги изрично приемане (за разлика от приемането направо, което може да се извърши и с конклудентни действия). 

Съобразно чл. 64 и следващи от ЗН, наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.

Чл. 65.  (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. 

(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

Чл. 66.  (1) Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си. 

(2) Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.

Чл. 67.  (1) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. 

(2) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите – чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1. 

(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

Чл. 68. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

Когато наследникът е непълнолетен

Щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие лице, то по силата на закона отговаря за наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес, или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. Тази категория лица могат да приемат наследство само в изрично предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма – по опис.

Съдът, сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник следва да определи срок, в който наследникът да заяви приема ли наследството съгласно чл. 51, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 2 от ЗН и едва след изтичането му да извърши преценка налице ли е хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ЗН (наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство).

В реш. № 301/ 2025 г. на Върховен касационен съд, се дава следното разяснение – ако ненавършилият пълнолетие наследник заяви, че приема наследството следва да се извърши опис съгласно чл. 557, ал. 1 вр. чл. 556, ал. 2 от ГПК. След изявлението за приемане и извършване на описа, то пасивно легитимиран по предявения иск ще е приелият наследството по опис непълнолетен наследник. Ако ненавършилият пълнолетие наследник не отговори в определения по чл. 51, ал. 1 от ЗН срок, не намира приложение чл. 51, ал. 2 от ЗН (ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството). Съдът в този случай назначава управител на незаетото от детето наследство на основание чл. 59, ал. 1 от ЗН, който трябва да направи опис на наследственото имущество и който е легитимиран да предявява и да отговаря по искове относно правата и задълженията по него /чл. 59, ал. 2 от ЗН/. 

Така, ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (ТР № 1/ 2024 г., ОСГК на ВКС).

Когато е вписано приемане на наследство по опис от ненавършило пълнолетие дете, отговорността му за наследствени задължения, остава ограничена и не се прилага чл. 64 ЗН (спрямо ненавършилият пълнолетие не могат да отпаднат изгодите от описа, поради невключване в него на наследствено имущество от законния представител или със съдействието на попечителя). Приемането на наследство е неделимо (чл. 54, ал. 1 ЗН) и отговорността остава ограничена, дори и погасяването на наследствено задължение да се извършва след като наследникът вече е навършил пълнолетие (ibid.).  

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Закон за наследството;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).