Условията за назначаване на „държавен служител“

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници



🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Държавната служба е специфична трудова дейност, която поставя определени изисквания към лицата, които я упражняват и която предвижда санкции за неспазване на тези изисквания, тъй като чрез нея се осъществява държавната власт. 

Нормата на чл. 7 от Закона за държавния служител, регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. В случаите когато държавният служител, в противоречие с тези изисквания е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването без предизвестие само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл.

В реш. № 8541/ 2016 г., състав на Върховен административен съд приема, че изискванията на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДСл са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. 

За обхватът на имуществената отговорност на държавния служител, можете да прочетете тук.

Разбира се, един държавен служител следва да отговаря и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Под специфични изисквания следва да се подведат примерно притежаването на необходимото образование, специалност, определен стаж и професионален опит от служителя, които ще му позволят да осъществява възложените му служебни функции и задачи, да изпълнява правата и задълженията, вменени на длъжността с длъжностната характеристика. 

За дисциплинарната отговорност на държавния служител – тук.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което: 

1.  е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. 

Но при заемане на държавни постове, които са свързани с изпълнение на висша държавна длъжност, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават лица, които отговарят на специфично условие, свързано с критерия „гражданство“, а именно да са само български граждани, съобразно и чл. 7, ал. 4 ЗДСл. Напр. съобразно чл. 155, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи,  държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което има само българско гражданство.

2. е навършило пълнолетие; 

3. не е поставено под запрещение; 

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода; 

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност; 

6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл е бланкетна норма, чието съдържание се определя в зависимост от конкретната длъжност (реш. № 338/ 2019 г., ВАС). 

Несъвместимостта пък е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на следващата се ал. 2 условия. 

Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл, според реш. № 2218/ 2022 г., ВАС.

Съгл. чл. 7, ал. 2, не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което: 

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 

3. е народен представител; 

4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация; 

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. 

Това ограничение не се отнася само за централните органи на управление, а следва да важи и за тези на местно ниво.

Същото цели осигуряване политически неутралитет по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗДСл и съответната независимост при изпълнение на държавната служба предполага, че при изпълнение на службата си държавните служители ще се ръководят единствено от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт, спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите и интересите на държавата – по аргумент от чл. 116, ал. 1 КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗДСл (из реш. № 13916/ 2018 г., ВАС). 

Освен това, разясняват върховните съдии в същия съдебен акт, тълкуването на употребените от законодателя понятия в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл, а именно „ръководна или контролна длъжност“ води до извод, че заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия касае както едноличните, така и колективните управителни органи на политическите партии. 

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

Съвместяването на трудово и служебно правоотношение е изключено от законодателството и от тази принципна забрана произтича и изискването да е валидно както по време на възникването, така и във всеки един момент от изпълнение на държавната служба или при повторното й заемане в резултат от възстановяване на длъжност при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. 

7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 (държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. В споразумението се определя разпределението на работното време по изпълнението на длъжностите в двете администрации, като се осигури минималният размер на междудневната почивка) или чл. 81б (държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно).

Съобразно чл. 7, ал. 3 и следващи ЗДСл, държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на юридическите лица, създадени със закон в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, за което не получава възнаграждение.

Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение. 

За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани. 

На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование. 

При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане.

Познаването на законовите условия за държавна служба е ключово както за кандидатите, така и за администрацията. При казус – потърсете професионална правна помощ!

Използвани източници: