pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 26, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 23 – 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. 

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. 

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по – тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. 

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по – лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. 

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. 

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Главни аспекти

Продължаваното престъпление представлява усложнено единно престъпление. 

Продължавано е цялото престъпление, а не отделните единични деяния, включени в него. Поради това продължаваното престъпление се счита за извършено с довършване на последното деяние включено в него. 

Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че едното деяние е извършено в съучастие с друго лице (реш. № 506/ 2015 г., ВКС).  

Обективно условие за наличието на продължавано престъпление е отделните прояви (две или повече самостоятелно обособени и еднородни деяния) да са извършени през непродължителен период от време, тъй като ако се касае до продължителен времеви промеждутък между отделните прояви би се стигнало до невъзможност да се обоснове извода, че последващите прояви се явяват продължение на предшестващите. Деянията се осъществяват в изпълнение на отделни (различни) престъпни решения. 

Съгласно тълкувателната съдебна практика по отношение на продължаваното престъпление, въпросът дали периодите от време са продължителни или непродължителни следва да се преценява конкретно за отделните случаи във връзка с особеностите на извършените деяния, възможностите за осъществяването им и др., като същественото е да не бъде нарушавана системността им от обективна и субективна страна.  

Практически установеният критерий за „непродължителен период от време“ не е фиксиран абсолютно, като е приет да е около една година, акцентира се в реш. № 399/ 2025 г. на ВКС.

В решение № 183/ 2021 г., Върховният касационен съд приема, че многобройността на деянията в рамките на продължаваното престъпление и дългия период от време на осъществяване на престъпната дейност имат значение за преценката на тежестта на извършеното деяние в контекста на изводите за степента на личната обществена опасност на дееца. Това е така, тъй като за личността на дееца следва да се съди и по характеристиките на изпълнение на престъпната деятелност – в конкретния случай, сочещи на завишена степен на обществена опасност. 

Следва да се посочи, че броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление, когато надхвърля повече от две /което е достатъчно за приемане наличието на продължавано престъпление/ винаги представлява отегчаващо обстоятелство. Продължителността на продължаваното престъпление, което в случая е в рамките на 11 години, не може да бъде подминавана и следва да се причисли към отегчаващите отговорността фактори. 

Основният обединяващ признак на проявите е, че всички те се извършват и са извършени при „една и съща обстановка”.

Това предполага установяването на обстоятелството, че деецът е имал едно и също константно и непроменливо отношение към предмета на престъплението или един и същи повод, при който е стигнал до въздействието върху него. 

За наличието на една и съща обстановка са от значение напр. мястото, времето и конкретният начин (маниер) на извършване отделните деяния.

Но мястото, където са извършени деянията от продължаваното престъпление, има значение за характеризиране на обстановката като „една и съща“, защото определя пространствените граници на общественото отношение, което деецът уврежда или застрашава. То обаче не следва да се разбира като строго определена територия (ТР № 3/ 1971 г., ОСНК на ВС).

Спрямо признака еднородност на вината,

в същото ТР ОСНК на ВС постулира, че при продължаваното престъпление между отделните деяния трябва да има не само обективна, но и субективна връзка. Тя се изразява в повторността на едно и също психическо отношение на дееца към общественоопасните последици, проявено в „еднородност на вината“. Употребеният от законодателя израз сочи изискването отделните деяния да са извършени само при една и съща форма на вина – умисъл или непредпазливост. Не е необходимо и един и същи вид на вината – само пряк, само евентуален умисъл, само съзнавана или само неосъзната непредпазливост. Това следва от израза „еднородност на вината“, иначе щяха да се употребяват други понятия – „една и съща“ или „еднаква“ вина. Следователно могат да се обединяват в едно продължавано престъпление деяния, извършени с пряк и с евентуален умисъл.   

Друга съществената специфика на продължаваното престъпление се състои в това, че то включва две или повече деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави на съответното престъпление – обикновени, квалифицирани, привилегировани. 

Но ако квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, тя следва да бъде подведена по по – лекия състав, а квалифициращите обстоятелства следва да бъдат взети предвид и отчетени при определяне на наказанието като отегчаващи такива.  

Хипотези на продължавано престъпление

Продължаваното престъпление е осъществено чрез две отделни деяния, извършени по различно време и на различно място, като всяко от тях реализира различни състави на едно и също по вид престъпление: първото деяние, по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 НК, за разпространение на наркотици при опасен рецидив, а второто, по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за държане на други наркотици без специалната цел за разпространение по ал. 1. Между двете деяния е налице обективната и субективната връзка на чл. 26 от НК и правилно са квалифицирани като продължавано престъпление. Съгласно тълкувателните разяснения на по т. V.1. на ТР № 38 от 03.04.1957 г. по н.д. № 38/ 1957 г. на ОСНК на ВС, при различни състави продължаваното престъпление се квалифицира по по – тежкия състав (реш. № 258/ 2025 г., ВКС). 

Може да има продължавано престъпление при кражби от различни апартаменти на една и съща сграда, на съседни или близки сгради, длъжностно лице може да измами различни граждани и др. (ТР № 3/ 1971 г., ОСНК на ВС).   

Момент на извършване

Продължаваното престъпление се счита за извършено по време с последното осъществено деяние, което предопределя и действието на материално правната наказателна норма по време.  

В практиката на ВС и ВКС, напр. реш. № 69/ 2015 г., не е спорно положението, че чл. 2, ал. 2 от НК (ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца) не се прилага за продължавани престъпления, които са започнали при действието на един и завършили при действието на друг закон. В тези случаи се прилага законът, който е в сила към момента, когато е завършило продължаваното престъпление, независимо дали той е по – благоприятен или по – строг.  

Освен това, както е записано в реш. № 62/ 1989 г. на ОСНК на ВС, продължаваното престъпление, не се разкъсва от обстоятелството, че една част от деянията деецът е извършил като непълнолетен, а другата част – след като е навършил пълнолетие. Цялото продължавано престъпление ще се преценява към момента, когато е извършено последното деяние, с което завършва и цялото продължавано престъпление. 

Като щом последното деяние от продължаваното престъпление е извършено от подсъдимия като пълнолетен, той следва да отговаря за цялото продължавано престъпление като пълнолетен, независимо че част от деянията са извършени, когато е бил непълнолетен. 

Отграничения от сходни институти

Продълженото престъпление, което няма изрична уредба в НК, представлява усложнена престъпна дейност, при която има извършено едно престъпление, макар че се състои от няколко отделни деяния.

Продължените престъпления например не изискват постоянно някакви активни действия от страна на извършителя им. При продължените престъпления съставът се осъществява непрекъснато, трайно, постоянно, докато не настъпят някакви обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват.  

„Държането“, като форма на изпълнителното деяние, представлява типично продължено престъпление, което се осъществява само с едно деяние (действие или бездействие), продължаващо трайно и непрекъснато през определен период от време, за разлика от продължаваното престъпление, което обхваща две или повече деяния, отделени с непродължителни периоди от време (реш. № 454/ 2015 г., ВКС).  

В цитираното вече ТР № 3/ 1971 г. на ОСНК на ВС се прави и друго разграничение – продължаваното престъпление и престъплението, извършено чрез система от деяния, се осъществяват не с едно, а с повече деяния. При системно извършеното престъпление обаче се изисква не по – малко от три деяния и между тях да има устойчивост и трайност. За разлика от продължаваното престъпление, при системността деянията могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Продължаваното престъпление се отнася до всички престъпления без тези против личността на различни лица, затова при наличието на другите условия може да бъде извършено и чрез система от деяния или по занаят. Оттук изводът, че три или повече деяния могат да бъдат квалифицирани едновременно като продължавано престъпление и като престъпление, извършено системно, ако са налице условията на чл. 26, ал. 1 НК.   

Липса на продължавано престъпление

Не е налице продължавано престъпление, когато извършените от дееца две или повече деяния, засягащи едно и също лице, осъществяват различни престъпления (реш. № 255/ 1986 г., ВС). 

Тогава, когато между отделните деяния не е налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в едно продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна, реална съвкупност и за всяко престъпление да се налага отделно наказание (ТР реш. № 3/ 1971 г., ОСНК на ВС).   

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).