pravenanaliz.eu

Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК (закана с престъпление) и се намира в раздел „Принуда”.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс, който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. А ал. 3 регламентира наказание лишаване от свобода спрямо лице, което се е заканило с убийство или деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова; деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, или организирана престъпна група, или е извършено в условията на домашно насилие.

Така, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. 

Но заканата за убийство по чл. 144, ал. 3 НК  е престъпление от общ характер  и задължително се провежда досъдебно производство, а по ал. 1  наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Без значение за осъществяването на изпълнителния състав на заканата е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени или изречени. Дори според реш. № 544/ 1997 г., заканата с престъпление може да се отправи и в отсъствие на засегнатия от нея.

Класическите постановки

Тезисите формулирани в ТРОСНК № 53/ 1989 г. продължават да бъдат коректив що се касае до заканата с престъпление. Например, че с чл. 144, ал.3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършването на  престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения, противно на волята му, в исканата от дееца насока.

За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило (не само за себе си или собствеността си, а и спрямо безопасността на ближните си, заради което например започва да носи оръжие), а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение. Ако е налице предварително решение, може да е извършено друго престъпление – напр. приготовление по чл. 117 НК или опит за убийство по чл. 115 и сл. НК.

За клетвите, кавгите и писмено изложените заплахи

Клетвите и прокобите са негодно средство за заплашване, тъй като не могат да се свържат с причинно – следствен процес, годен да увреди лицето, към което са отправени – реш. № 853/ 2005 г. ВКС.

Писмено изложените заплахи за живота на другиго осъществяват състава на чл. 144, ал. 3 НК, ако деецът ги е адресирал пряко и конкретно към застрашавания, но не и когато само ги декларира пред трети лица. Заключението за престъпния характер на деянието не може да се основава на един друг последвал го факт, към чието настъпване деецът не е имал личен принос, защото в този случай няма да е налице причинно – следствена връзка между неговото виновно поведение и съставомерните обществено – опасни последици – реш. № 399/ 1997 г. ВС.

При кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата – реш. № 175/ 2019 г. ВКС. 

Сама по себе си словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частния обвинител, не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й – реш. № 107/ 2012 г. ВКС 

При закана срещу две лица

Когато е извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК срещу личността на две лица, разпоредбата на чл. 26, ал. 1 – 5 НК (така нар. продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите) е неприложима. Съдът е длъжен да квалифицира по чл. 144, ал. 3 НК двете отделни деяния и да определи две отделни наказания за същите, след което да наложи общо наказание по реда на чл. 23 НК (реш. № 49/ 1987 г., ВС).

Насочването от непосредствена близост на годно огнестрелно оръжие срещу две лица, седящи един до друг като действие, покрива общочовешките критерии за закана с убийство (реш. № 421/ 2012 г., ВКС). 

Впрочем, изваждането на огнестрелно оръжие и/или произвеждане на изстрел намира различна трактовка, в случаите когато е без конкретна насоченост, напр. тогава това поведение не съставлява закана към конкретен адресат, тъй като няма обективни данни поведението на подсъдимия да е насочено именно към този свидетел. Освен това, изваждането на оръжие, без да е насочено конкретно към определено лице и произвеждането на изстрел във въздуха обективно не могат да послужат за основа за възбуждане на основателен страх у това лице, поради липса на насоченост на действията спрямо него (реш. № 18/ 2015 г., ВКС).

А съставомерност на взаимни закани?

Законът не изключва правната възможност при един и същи инцидент две лица да се заканят помежду си с престъпление срещу личността на другия по смисъла на чл. 144 НК (реш. № 121/ 2015 г., ВКС). 

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html .