pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Органите по приходите осъществяват данъчно – осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Докато проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство.

Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.

Редът на облагане по чл. 122, ал. 2 Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, при т. нар. ревизия при особени случаи, е обусловен от неправомерно поведение на задълженото лице и данъчната основа не се определя максимално точно, тъй като липсват доказателства за това, а приблизително въз основа на данните и доказателствата, събрани в хода на ревизията.

Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 – 8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени.

В ТР № 11/ 2021 г. на Върховен административен съд, се обяснява, че органът по приходите при условията на оперативна самостоятелност преценява дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1 – 8, но единствено при безспорна установеност на облагаеми доходи, визирани в разпоредбите на ЗДДФЛ. Този избор е неприложим, в случая на установено превишение с неустановен произход на разходите над приходите. Поради тази невъзможност, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и то ако са налице предпоставките, вкл. несъответствието да е явно и значително.

Така, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.

Нормативната уредба

Съгласно чл. 122, ал. 1 и следващи от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 

2. налице са данни за укрити приходи или доходи; 

3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; 

4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 

5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; 

6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; 

7. декларираните и/ или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; 

8. когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/ или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител. 

(2) За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства: 

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност; 

2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; 

3. движението и остатъците по банковите сметки; 

4. официалните документи и документите с достоверни данни; 

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността; 

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 

7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; 

8. брутните приходи/ доходи (оборота); 

9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица; 

10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му; 

11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 

12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия; 

13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица; 

14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина; 

15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; 

16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. 

(3) Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. 

(4) В случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата.

 Чл. 123.  (1) В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. 

(2) Смятат се за част от имуществото по ал. 1 имуществата на други лица, ако с влязъл в сила съдебен акт бъде установено, че са придобити със средства на лицето, по отношение на което са установени обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 124.  (1) Когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 , той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по – кратък от 14 дни. 

(2) В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. 

(3) При установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. 

(4) При установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 органът по приходите може да предприеме мерки за предварително обезпечаване на вземанията по реда на чл. 121 .

Чл. 124а. Разпоредбите на чл. 122 – 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Доказването

За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, не да почиват на предположения, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Затова в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства.

Липсват надлежно установени и доказани основания за преминаване към ревизия по особения ред на 122 ДОПК, когато посочените такива в ревизионния доклад /като ревизионния акт и уведомлението до дружеството обект на ревизия не съдържат такива/ са само предполагаеми, като органите по приходите се позоват само на собствен анализ и на съпоставка на цени на сделки, които отново те, без използване на специални знания, приемат за сходни имоти с идентични характеристики (реш. № 10061/ 2011 г., ВАС).

Сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно – не съставляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (реш. № 1448/ 2023 г., ВАС).

Безспорно е, че дадените пред разследващите органи свидетелски показания могат да бъдат присъединени към образувано поради тях ревизионно производство, но при липсата на каквито и да било други доказателства за плащането те не са допустими, а и достатъчни, за да се направи обоснован извод за получен от ревизираното лице доход, подлежащ на облагане (реш. № 6413/ 2020 г., ВАС).

Нечетливите снимки на документи от приложеното в преписката DVD-R не могат да служат като годно доказателствено средство по ДОПК (реш. № 9816/ 2020 г., ВАС).

Единствено въз основа на представените на оптичен носител в табличен обобщен вид справки и извеждането на номера на товарителници и разходни касови ордери в друг електронен файл, не могат да се приемат за доказани фактическите констатации в ревизионния акт (ibid.).

Видно от РА в края на данъчния период 2013 г. е установено наличие на сума в размер на 47 000 лв. в брой у жалбоподателката, докато в заключението на вещото лице тази сума е в размер на 5 700 лв. За 2015 г. в РА е посочено, че към 31.12.2015 г. лицето има в брой 18 000 лв., докато по заключението на в.л. то не е разполагало с парични суми в брой, а само по банкови сметки. Съдът не е изяснил това обстоятелство, т.е. не е установил на какво се дължи тази фрапантна разлика между установеното в ревизионното производство и това по ССЕ, защо приема доводите на ревизиращите органи за наличие на посочените в РА парични суми в брой у жалбоподателката, а не и констатациите на вещото лице. Това обстоятелство има важно значение за изясняване на спора от правна страна – дали са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, т.е. дали са установени за съответните ревизирани периоди превишение на разходите над приходите, а от там правилно ли е определена данъчната основа за съответния ревизиран период респективно правилно ли е определен дължимия данък (реш. № 11848/ 2021 г., ВАС).

Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките – декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице, когато предмет на процесните сделки са родово определени вещи – цигари, различни видове хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена (реш. № 14806/ 2019 г., ВАС).

При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с алтернативен данък по чл. 41а и/ или с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане) върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК (ТР № 11/ 2021 г., ВАС).

Определяне на данъчната основа

Концепцията на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК е данъчната основа да бъде формирана по такъв начин, че да бъде максимално близка до тази данъчна основа, които би била налице при нормално протичане на данъчното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 ДОПК се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1 – 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най – достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. Като преценката на административния орган не подлежи на съдебен контрол.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Данъчно – осигурителен процесуален кодекс;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).