pravenanaliz.eu

Често работодателите в България прибягват до самоволни незаконосъобразни удръжки от работната заплата на своите работници/ служители, напр. при установени липси след ревизиране на стоковите наличности. Но докато се стигне до каквото и да било удържане от трудовото възнаграждение, при това на законно основание, трябва да се премине през специалния ред за осъществяване на имуществената отговорност на работниците и служителите, регламентиран

„Nullus agenti dies longus est„ – и интерпретацията на тези достигнали до нас слова на древните римляни – „За трудолюбието нито един ден не е дълъг“. Но макар, тези думи да контрастират на стремленията за лимитиране на работния ден (с начален тласък през деветнадесетото столетие), очертават рамката на тезиса, колко разтегливо понятие може да бъде „работното време“. Така в този

„ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България. Сезонна е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година, гласи § 1., т.28 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта. С настъпването на летния сезон немалък брой хора постъпват на работа по срочни правоотношения. И именно тук се проявява пословичната некоректност на работодателите (не

„ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България. Със стартирането на летния сезон се интензифицира и работния процес, особено във връзка с полагането на труд по срочно правоотношение. И въпреки, че Кодекса на труда е категоричен, че извънредният труд е забранен – чл.143, ал.2, следват разпоредби регламентиращи неговата допустимост. Извънреден е трудът, който се полага в