pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда,  работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2(срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, при срочен договор – 3 месеца) и при спиране на работа за повече от 15 работни дни.

Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. А в настоящия специфичен момент в сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение е чл. 173а, според ал.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор може да се прекрати, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя

Всяка държава – членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да осигури на пострадалите от професионални болести или на техните наследници обезщетение, основано върху общите принципи на националното законодателство за обезщетението за трудови злополуки – гласи чл. 1 от Конвенция № 42 относно обезщетенията при професионални болести от 1934 г. Ратифицирана от България с Указ

Съгласно чл.128, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл.270, ал.3 КТ – лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на влог

Често работодателите в България прибягват до самоволни незаконосъобразни удръжки от работната заплата на своите работници/ служители, напр. при установени липси след ревизиране на стоковите наличности. Но докато се стигне до каквото и да било удържане от трудовото възнаграждение, при това на законно основание, трябва да се премине през специалния ред за осъществяване на имуществената отговорност на работниците и служителите, регламентиран

Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 754 – 01 – 40, приет на първо четене, провокира и неизменната обществена полемика. С него се цели да се осигури допълнителна защита на правата на работниците и служителите, когато работодателите не им изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения, чрез засилване и на контролните функции на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по

„Nullus agenti dies longus est„ – и интерпретацията на тези достигнали до нас слова на древните римляни – „За трудолюбието нито един ден не е дълъг“. Но макар, тези думи да контрастират на стремленията за лимитиране на работния ден (с начален тласък през деветнадесетото столетие), очертават рамката на тезиса, колко разтегливо понятие може да бъде „работното време“. Така в този

Историческите аспекти От началото на 19 век датират изследванията за вредите върху човешкото здраве от полагането на нощен труд. Това е и времето, когато в Англия жени и деца работят на нощни смени из фабрики и мелници. В края на 20-те години на 19 век в Прусия лейтенант фон Хорн в доклад до краля обръща внимание, че вече не е

„ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България. Сезонна е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година, гласи § 1., т.28 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта. С настъпването на летния сезон немалък брой хора постъпват на работа по срочни правоотношения. И именно тук се проявява пословичната некоректност на работодателите (не

„ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България. Със стартирането на летния сезон се интензифицира и работния процес, особено във връзка с полагането на труд по срочно правоотношение. И въпреки, че Кодекса на труда е категоричен, че извънредният труд е забранен – чл.143, ал.2, следват разпоредби регламентиращи неговата допустимост. Извънреден е трудът, който се полага в

Работник или служител може да сключи допълнителен трудов договор със същия или с друг работодател (§ 1., т. 12 от ДР на Кодекса на труда дефинира, че основното трудово правоотношение е съществуващото преди сключването на договора за допълнителен труд) при спазване на следните законови изисквания: работното време по двата договора да не се припокрива; в главния договор да няма забрана

Все повече работодатели си служат с детектора на лъжата при наемането на персонал или по време на работния процес, с цел проверка на лоялността. В България вече редица лицензирани фирми предоставят услуги по тестване с това устройство. В Наказателно- процесуалния кодекс  тази експертиза не е закрепена сред способите на доказване (чл. 136, ал.1) и резултатите от нея не се приемат