pravenanaliz.eu

„Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс“                       – проф. Пламен Панайотов Предвидено е отпадане на наказанието „доживотен затвор без замяна“ като несъвместимо с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. В редица европейски държави не съществува подобно

Общественото порицание е най – лекото наказание по санкционните системи за непълнолетни и пълнолетни. Срещат се и мнения за отпадането му като вид наказание. Атавизъм или не, с нюанс от педагогическата практика, факт е предвиденото му налагане, в съвкупност и с други наказания, при извършването на редица престъпления. Съгл. чл. 52 от Наказателния кодекс, наказанието обществено порицание се състои в

Конституционният съд приема (реш. № 5 от 19 април 2019 г. по конституционно дело № 12 от 2018 г.), че околната среда е благо от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено.  Така съгласно чл. 352, ал. 1 от Наказателния кодекс, който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски

Когато през 2014 г. преподавателят Ан Магуайър е убит с хладно оръжие от ученик в Лийдс, Англия, 21 – годишен мъж, посещавал същото училище, публикува на страницата си във Facebook : „Лично аз се радвам, че учителят е намушкан“. Като резултат прекарва в затвора шест седмици – един от многото случаи във Великобритания, когато изразяване в интернет повлича след себе

Условно осъждане за шофьор, причинил смърт при пътно – транспортно произшествие, е обичаен рефрен из хрониката, касаеща пътните инциденти и съдопроизводството по тях. Отчасти това се дължи на факта, че подобно деяние се възприема като причинено по непредпазливост (т.е. деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици или ги е предвиждал, но е мислил да предотврати), а не при умисъл,

„Разрешено е да се отблъсне силата със сила“  – прокламирал някога Юстиниановия кодекс (VI век). В същия дух, Камарата на депутатите в Италия, на 4 май 2017 г., одобри дискусионния законопроект за самозащитата, съгласно който се позволява, наред с други промени, използването на оръжие в отговор на извършването на грабеж. Към момента, според закона, реакцията при взлом трябва да отговаря

„Не разбирам защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него“. А ако тази истина не може да бъде доказана? Така, че, мимоходом гениалността на немския философ Ницше, нека разгледаме така нар. разгласяване на позорни обстоятелства, verbatim (буквално) –  „клевета“. Безобидна простъпка, но не съвсем В момента, според текста на чл. 147,

Директива 2004/80/ЕО от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления, създава условия държавите – членки на ЕС да гарантират, че техните национални разпоредби предвиждат съществуването на схема за компенсация на жертвите на тежки умишлени престъпления, извършени в съответните им територии, което би осигурило справедливо и подходящо обезщетение на жертвите. А понятието за „жертва“ можем да потърсим в

От около година време в общественото пространство циркулира информация за намерения за преобразувания в нормативните актове регламентиращи „детското правосъдие“ и лимитиране броя на делата, завършващи с присъда лишаване от свобода. Но тъй като непълнолетието е комплексен и най – отговорен период от психо – социалното и биологичното развитие на индивида, и формирането на личността, следващите редове кореспондират на понятието „детско

„И Козелцов започна да се разпростира върху рушветчийството малко, право казано, с онази особена злоба на човек, който осъжда не за това, че рушветчийството е зло, а затова, защото го е яд, че има хора, които се ползват от него“ – будния поглед в живота на Лев Толстой („Севастопол през август 1855“) за въвод в публикацията. А ние нека почерпим

„Определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и след тяхното квалифициране като смекчаващи, отегчаващи или крайно смекчаващи с оглед чл. 54 и чл. 55 от НК, се определя както видът, така и размерът на наказанието.” От тази плоскост (реш. № 1355/1971 г., ВС), нека разгледаме един фрагмент

Повече от половин век след констатацията в преамбюла на Единната конвенция по упойващите вещества, че „наркоманията е бедствие за отделния индивид и представлява социална и икономическа опасност за човечеството“, по-силна от всякога е повсеместната тенденция за декриминализация на наркотичните вещества. Дали се налага, поради безпомощност на отделните държави да овладеят ситуацията, дали един ще погледне на този, може би опасен,

Дебатът за реанимирането на смъртното наказание се развихря след всяко погазване на най-неотменимото човешко право – правото на живот. На единия полюс са роднините на жертвите и всички крайно отвратени от подобни простъпки, апелиращи за углавното наказание, на срещуположния край – демократичните принципи, отразени в държавни законодателства и международни актове. Хронологията в българското наказателно право Смъртното наказание е залегнало още