pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен в закона ред.

Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на:

1. изменения в границите на поземлените имоти, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта;

2. непълноти или грешки;

3. явна фактическа грешка;

4. новопостроени, съществуващи, изменени или премахнати сгради или съоръжения на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти, самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура;

5. изменения в данните, подлежащи на записване в кадастралните регистри;

6. зони на ограничения.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. 

(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1

(3) Не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по – малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31. 

(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица – проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. 

(5) В случаите на чл. 51, ал. 7 измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3. 

(6) Заповедите по ал. 4 и 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота. 

(7) При нанасянето в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се прилага редът по ал. 1 – 6.

Легалната дефиниция на понятието „непълноти и грешки“ е дадена в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. По смисъла на тази норма „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите на поземлените имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

А скицата проект за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа: 1. скицата на имота; 2. линията, указваща поправеното местоположение на границата на поземления имот или очертанието на сградата или допълнените граница или сграда и идентификаторите им. 

Непълнотите и грешките се установяват на място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК, въз основа на скицата проект и други официални документи и доказателства, представени от заявителя. Скицата проект е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Оспорване на заповедта за одобряване на изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър

Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. 

Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.

Според новелата на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, основанията за оспорване на административните актове са: 

1. липса на компетентност; 

2. неспазване на установената форма; 

3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 

4. противоречие с материалноправни разпоредби; 

5. несъответствие с целта на закона.

Нарушение на чл. 35 от АПК

В този случай заповедта е издадена при съществено нарушение на процедурата, изразяващо се в неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Например при неуведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. По смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

Един от водещите принципи в административното право е този за равенството – всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси (чл. 8, ал. 1 АПК).

Нормата на чл. 26, ал. 1 и следващи от АПК, предвижда, че за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по – дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.

(2) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а (т.е. електронно – по реда на Закона за електронното управление/ чрез Системата за сигурно електронно връчване; чрез лицензиран пощенски оператор; друг начин, оповестен от съответния административен орган; устно уведомяване, когато е разпоредено от органа и е удостоверено писмено; връчване на последния посочен адрес; при липса – на адреса, на който лицето последно е получавало съобщения/ призовавано; при определени условия – на настоящ адрес, а при липса/ невъзможност – постоянен адрес, а за гражданин при определени условия и по месторабота; залепване на уведомление на вратата/ пощенската кутия, когато лицето не може да бъде намерено на адреса и няма кой да получи съобщението; като краен способ – поставяне на съобщението на таблото за обявления или на интернет страницата на административния орган за най – малко 7 дни).

(3) За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител.

Съобразно чл. 70, ал. 1 и следващи от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в случаите на непълноти или грешки службата по геодезия, картография и кадастър уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението. 

Службата по геодезия, картография и кадастър след изтичане на този срок изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. 

Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица – проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. 

Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. 

Заповедта или отказът се съобщават по реда на АПК на заинтересованите лица и подлежат на обжалване пред административния съд по местонахождение на имота в 14 – дневен срок от съобщаването им. 

Налице е правен интерес от оспорването, когато процесното изменение засяга неблагоприятно нечии права.

Заповедта влиза в сила и изменението се извършва: след изтичане на срока за обжалване, ако не е подадена жалба; след влизане в сила на съдебно решение за потвърждаване на заповедта, ако е подадена жалба.

А според чл. 71 от Наредбата, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на чл. 51, ал. 5 ЗКИР (т.е., когато се касае до територия с повече от 50 имота) кметът на общината съобщава на заинтересованите лица за започване на дейностите по отстраняване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството и се публикува на интернет страницата на общината.

След приемане на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри Агенцията по геодезия, картография и кадастър уведомява заинтересованите лица, чиито права се засягат от изменението, чрез обявление, обнародвано в „Държавен вестник“.

И в този случай заповедта или отказът се съобщават по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР (заповедта се обнародва в „Държавен вестник“, разгласява се чрез два централни всекидневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградата на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството и на електронната страница на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Разгласяването и обявяването на заповедта се извършват в 5-дневен срок от обнародването и в „Държавен вестник“) на заинтересованите лица и подлежат на обжалване в 14 – дневен срок пред административния съд по местонахождение на имотите.

Заинтересованите лица като нередовно уведомени за започването и провеждането на производство по чл. 54 от ЗКИР, са лишени от правото на участие в това производство и от право на защита срещу евентуално неблагоприятно за тях изменение на КККР, касаещи имота и правата им върху него.

Материалната компетентност на административния орган

по процедиране на изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри е установена в нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно същата, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

При издаване на заповедта трябва да са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове (чл. 59 АПК)

Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

Липса на мотиви

Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.

Липсата на конкретни и ясни мотиви като основни реквизити на акта обуславят отмяната му като незаконосъобразен.

Ако пък представеният проект не е заверен от АГКК и върху него липсват печати и отбелязвания, то същият няма да позволи извеждането на обоснован извод, че е послужил за издаването на оспорена заповед. При това положение заповедта е немотивирана и необоснована – не е ясно какви документи и проекти са послужили за издаването й, както и до какво конкретно изменение в контура и местоположението на самостоятелните обекти в сградата ще доведе.

Спор за материално право

В чл. 54, ал. 2 ЗКИР е указано, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. 

И според разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, споровете за местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред. 

В пар. 1, т. 16 от ДР на Наредбата е посочено, че „Спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

Понятието „спор“ по смисъла на закона предполага противопоставими права, произтичащи от надлежни документи за собственост.

Напр., когато площта на даден имот в одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не съответства на документ за собственост, то налице ще бъде спор за материално право.

Спорът за материално право, трябва да бъде разрешен и едва тогава, въз основа на съдебното решение, да се отстранят съответните непълноти и/ или грешки (арг. чл. 54, ал. 2 ЗКИР). Административният орган, а след него и административният съд не разполагат с компетентност да разрешат този спор.

Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд – Решение № 3443/ 2020 г. на ВАС/. В това решение е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните“.

Наличието на спор за материално право се преценява от СГКК за всеки отделен случай и е основание, въз основа на което да се откаже одобряването на проекта за изменение на кадастралната карта.

Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде преодоляна само с влязло в сила съдебно решение за установяване на правата на засегнатите лица.

Такъв спор се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралната карта и административният орган е длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред.

И ако в такъв случай Началникът на СГКК издаде заповед за одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър, то тогава ще е налице постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен от съда.

Нищожност на акта

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК , но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално актът не е в състояние да породи правните последици към които е насочен.

Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление.

Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок , водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за кадастъра и имотния регистър;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;
• Практика на ВАС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).