pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Условията и редът за извършване на платежни операции е уреден със Закона за платежните услуги и платежните системи. Съгласно чл. 70 от този закон, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ, съответно при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

Разрешението на платеца следва да бъде дадено преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията.

В случай на неразрешена платежна операция, Законът за платежни услуги и платежни системи в чл. 79, ал. 1 предвижда, че доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по – късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът (официалната дата на изпълнение на една операция) за заверяване на платежната сметка на платеца е не по – късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

За да възникне задължението на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, той следва да е уведомен своевременно от ползвателя на платежни услуги за наличието на неразрешените платежни операции по реда на чл. 77 от ЗПУПС.

Срокът за уведомяване

от ползвателя на платежни услуги в случай на неразрешени, неосъществени или неточно изпълнени трансакции е необходим, за да се гарантира правната сигурност на ползвателя на тези услуги и на техния доставчик.

Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, включително по смисъла на чл. 91, 92 и чл. 93, ал. 1, но не по – късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му.

Смята се, че ползвателят е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция най – късно с получаването на информацията за нея от доставчика на платежни услуги. Тази информация включва данни за операцията, включително нейния регистрационен номер, стойност, получател, дължими такси и приложим обменен курс.

Съобразно дефиницията в § 1, т. 17 от ДР на ЗПУПС, „Платежна операция“ е действие, предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. Т. е. без значение е основното правоотношение и липсва основание за разграничение дали се касае до разплащателна или спестовна сметка.

Задължението за уведомяване е конкретно проявление на задължението за полагане на грижа.

Това задължение заема централно място в контекста на режима на отговорност за неразрешени трансакции, изпълнявайки функцията на „критерий“ за разпределянето на отговорността между платеца и доставчика на услуги в случай на неразрешени трансакции.

В решение № 6428/ 2025 г. състав на Софийски градски съд разяснява, че са налице две условия в разпоредбата на чл. 77 ЗПУПС, всяко от които се различава по естество и обхват. Едното е за своевременно уведомяване, което е субективно. Субективният му характер произтича от отправната точка, а именно знанието за неразрешената трансакция. Следователно платецът трябва да действа възможно най – скоро с оглед на обстоятелствата. За разлика от това субективно времево условие, условието за извършване на уведомяването не по – късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката е обективно условие. Датата, на която започва да тече 13 – месечният срок, не зависи от това дали платецът е знаел за неразрешената трансакция, а от датата на задължаване на сметката. Срокът от 13 месеца представлява „краен срок“, в рамките на който трябва да се извърши уведомяването.

Няма съмнение и че тези две условия са при условията на алтернативност, а не при кумулативност. Различен е и режимът на действие на тези условия. След изтичането на крайния максимален 13 – месечен период ползвателят на платежни услуги вече няма възможност да ангажира отговорността на доставчика на платежни услуги за съответната трансакция, дори въз основа на друг режим на отговорност.

За разлика от обективния краен срок, то при субективния, с оглед разясненията, дадени с решение от 01.08.2025 г., IL срещу Veracash SAS, C-665/23, ECLI: EU: C:2025:598, не е достатъчно единствено неизпълнението на условието за своевременност, за да се освободи доставчикът от отговорност. Платецът се лишава от правото на възстановяване на средствата само ако е сигнализирал за нея със закъснение на своя доставчик на платежни услуги умишлено или поради груба небрежност.

Вината в гражданското право

не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като грубата небрежност се съизмерява с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Ако понятието „небрежност“ предполага неумишлено действие или бездействие, с което отговорното лице нарушава задължението си за полагане на грижа, понятието „груба небрежност“ може да се отнася единствено до тежко нарушение на подобно задължение за полагане на грижа. В съображение 72 от Директива (ЕС) 2015/ 2366 се посочва, че „груба небрежност“ следва да означава повече от обикновена небрежност, т. е. да има елементи на поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство.

И ако напр. картодържателят е изпълнил задължението си за незабавно уведомяване на банката относно извършената неразрешена трансакция, то няма как картодържателят да е действал в условията на проявена груба небрежност.

Съответно пък, своевременното блокиране на картата съставлява насрещно задължение на банката – доставчик и предполага извършване на действието неотложно и без закъснение, в противен случай банката носи отговорност за вреди.

Нещо повече, съгласно решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/ 2022 г. на Съда на ЕС е прието, че по силата на чл. 59 §2 от Директива 2007/ 64, когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна трансакция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, само по себе си не е достатъчно доказателство, че тази операция е била разрешена от платеца, а доставчикът на платежни услуги трябва да докаже, че ползвателят на платежни услуги е изразил надлежно своето съгласие за въпросната трансакция според реда за даване на съгласие, уговорен между страните, в този смисъл са решение № 159/ 2024 г. на ВКС, определение № 1957/ 2024 г. на ВКС и др.

Един важен момент

Задълбоченото установяване на идентичността на клиента (SCA – Strong Customer Authentication) представлява мярка за сигурност при извършване на електронни плащания. То се основава на използването на най – малко два независими елемента за удостоверяване на клиента – например знание на определена информация (парола или ПИН), притежание на устройство (мобилен телефон или токен) или присъщ признак на лицето (биометрични данни).

При онлайн плащанията SCA обичайно се реализира чрез технологията 3-D Secure, при която в зависимост от конкретната операция и оценката на риска може да бъде поискано допълнително потвърждение от клиента – например чрез мобилно приложение, еднократен код или биометрична идентификация. При определени нискорискови операции е възможно плащането да бъде извършено без допълнително действие от страна на клиента.

Поради това при оспорване на неразрешена платежна операция с искане за възстановяване на сумата, може да бъде изискана от банката информация дали при извършването на операцията е приложена силна идентификация на клиента (SCA), включително чрез 3-D Secure, и ако е приложена – по какъв начин е извършено удостоверяването. При наличие на спор относно разрешаването на операцията именно данните за използвания механизъм за удостоверяване са от съществено значение за преценката дали операцията е била надлежно авторизирана.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за платежните услуги и платежните системи;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).