Освобождаването от изтърпяване на наложено наказание чрез „условно осъждане“

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Целта на наказанието е да се въздейства върху личността на дееца към неговото поправяне и превъзпитание, да се отнеме възможността в бъдеще да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съгласно чл. 66, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. 

(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. 

(4) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 67, (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок. 

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд. 

(3) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по – малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 през изпитателния срок. 

(4) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. 

(5) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. 

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК подчертава преимущественото значение на целта за поправяне на дееца, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, но не игнорира въздействието, което същото ще окаже върху обществото.

Отлагането изпълнението на наказанието притежава специфично предупредително значение, защото запазва възможността за привеждане в изпълнение наказанието в случай, че деецът извърши ново престъпление от общ характер в изпитателния срок. 

Принципно използването на чл. 66 от НК не е изключено от законодателя за нито един вид престъпление. От друга страна, тежкият вредоносен резултат поначало не изключва възможността за прилагане на института на условното осъждане.  

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай.

Когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или неговото изпълнение да бъде отложено, той трябва да отчете, както личните качества на дееца, така и конкретната обществена опасност на деянието, като въз основа на съвкупната оценка на всички тези обстоятелства да се прецени дали с отлагане изпълнението на наказанието могат да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК.

В реш. № 233/ 2018 г., ВКС приема, че по принцип акцентът при определяне на размера на наказанието винаги следва да бъде поставян върху индивидуалната превенция (поправянето на осъдения) на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Генералната превенция не следва да се игнорира, но не трябва да има приоритет при обсъждането на предпоставките за приложението на чл. 66 от НК, независимо от обостреното мнение на обществото по даден проблем. В противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и не превъзпитава дееца, спрямо когото се налага.  

Генералната превенция представлява въздействието на изпълнението на наказанието върху обществото с цел въздържане от извършване на престъпления. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 3 НК разписва, че наказанието се налага с цел да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Изтърпяване на отложеното наказание

Според новелата на чл. 68, ал. 1 и следващи от НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. 

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. 

(3) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. 

(4) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода. 

(5) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Институтът по чл. 68 от НК задължава съда да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, ако до изтичане на изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Този институт не въвежда възможност за съдебна преценка и неговото приложение е задължително при настъпване на предвидената в нормата хипотеза. 

В хипотезата на чл. 68, ал. 1 НК, общо наказание не се определя, най – напред се изтърпява приведената в изпълнение условна присъда, а след това определеното наказание по втората присъда. 

Давността за изпълнение на наказанието при условното осъждане започва да тече от влизане на присъдата в сила, но само в случаите, извън чл. 68 НК.

Съобразно чл. 69, ал. 1 НК, по отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години. 

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).