Разграниченията при леката телесна повреда

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 130, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 (тежка и средна телесна повреда), се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. 

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. 

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Макар посочените в чл. 130 от НК телесни увреждания да са от един и същи характер – леки телесни повреди, то те са от различен вид, като тези по ал. 1 са по – тежки от тези по ал. 2.

Фактическото обвинение

представляват всички онези причинени с престъплението телесни увреждания, които лицето действително е претърпяло.

Затова в реш. № 99/ 2013 г. на ВКС пише, че всички увреждания следва да попаднат под квалификацията по чл. 130, ал. 1 от НК, но фактическото обвинение не следва да се ограничава само до тази телесна увреда, която притежава тази квалификация, а следва да съдържа и всички останали увреждания, които, ако я нямаше по-тежката квалификация, биха попаднали под тази на чл. 130, ал. 2 от НК.  

Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК 

В Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член – съдията Венцислав Очков, се конкретизира, че в практиката на съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по – лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.   

Леката телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.   

Лека телесна повреда без разстройство на здравето – чл. 130, ал. 2 НК

При леките телесни повреди с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи (Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков).

А в реш. № 207/ 1969 г. на ВС, се казва, че по чл. 130, ал. 2 НК болката или страданието трябва да са от такова естество, от такъв характер, че да не представляват разстройство на здравето. Такава болка или страдание ще бъде примерно нанасянето на плесница или друг удар с ръка или крак или с някакъв предмет по тялото на пострадалия, които удари да не довеждат до накърняване на телесната цялост, а само до временна болка от удара. Когато обаче има разкъсване на кожата на тялото от удара и това довежда до лекарска интервенция за зашиване на раната, това представлява вече разстройство на здравето, защото пострадалият ще бъде принуден да се подложи на една, макар и малка операция. Такова пострадало лице ще бъде принудено макар и за кратко време да лежи и да спазва определен режим. Едно, макар и малко разкъсване на кожата на тялото би могло да наложи например и поставяне на инжекция (серум) срещу тетанус, а оттук и спазването на определена диета, което показва, че е настъпило известно разстройство на здравето. Такова разстройство на здравето очевидно не се обхваща от съставите на чл. 128 и 129 НК , защото липсват белезите било на тежката, било на средната телесна повреда. Такова именно разстройство на здравето има предвид чл. 130, ал. 1 НК.

Реторсия

Ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Реторсията е приложима само за престъпленията лека телесна повреда и обида.

Но съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето (ТР № 51/ 1989 г., ОСНК на ВС).   

Така, за да прецени дали са налице предпоставките по чл. 130, ал. 3 НК, съдът е длъжен да провери съставомерността на двете насрещни деяния и съответно да квалифицира правно всяко от тях по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 НК.

Съдът е длъжен да се произнесе и по вината на всеки от двамата, когато прецени, че са налице предпоставки за освобождаването им от наказание, защото в принципен план е невъзможно да се говори за освобождаване от наказание на лице, по отношение на което не е установена виновност.   

За лека телесна повреда по чл. 130 НК, с изключение на квалифицирани случаи по чл. 131, 132 НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;