Гражданският иск в наказателния процес

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

ВКС многократно е имал случай да отбележи, че при посегателство върху лични права и интереси, пострадалият трябва да получи парично удовлетворение, тъй като не може по друг начин да бъдат репарирани претърпените от него болки и страдания.   

Съгласно чл. 74 от Наказателно – процесуалния кодекс, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

В ТР № 1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, се казва, че предвид особеностите на наказателния процес и Директива 2012/ 29/ ЕС, легитимация за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в наказателното производство и за конституиране като граждански ищци в това производство следва да се признае само на част от лицата, дефинирани в чл.1, параграф 2, буква „б” от Директивата като „членове на семейството” – съпругът/ ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящите и низходящите до втора степен, като се запазят и разрешенията в Постановление № 4/ 1961 г. и Постановление № 5/ 1969 г. на Пленума на ВС. Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес.    

Гражданският иск като институт на наказателнопроцесуалното право

е инструмент за установяване на основанието и съдържанието на гражданската отговорност и за реализиране на претенцията за обезвреда в рамките на възникналото материално правоотношение между пострадалия от престъплението и дееца. Тоест, именно чрез гражданския иск в наказателния процес, вътрешният правов ред е осигурил на пострадалите правно средство за компенсация.

Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, а не престъплението. Той се предявява само ако има вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, по повод на което е образувано конкретното наказателно дело. 

Известно е обаче, че за наказателното право значение имат само реално претърпените вреди, а не и пропуснатите ползи, затова последните са несъставомерни.

В този смисъл е трайно възприетото от съдебната практика разбиране, че в наказателното право не се търси и ангажира отговорност за пропуснати ползи, а само за реално причинени вреди (реш. № 132/ 2025 г., ВКС). 

За предявяването на граждански иск в наказателния процес не е задължително условие причинените вреди да са елемент от състава на престъплението или да са нарушени съставомерни интереси на пострадалия.

При оправдателна присъда поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, съдът уважава гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и са налице условията за гражданска отговорност.

В случаите, когато наказателното преследване бъде прекратено, преди да е постановена присъда от първата инстанция, гражданският иск не следва да се разглежда и се предоставя на гражданския съд да се произнесе по него.   

А когато по делото пострадалият е участвал в процеса само като граждански ищец, той не може да обжалва оправдателната присъда в наказателната част.  

Лице, което може да участва като граждански ищец 

Според новелата на чл. 84, ал. 1 и 2 НПК, пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. 

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молба за предявяване на граждански иск 

В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение (чл. 85 НПК). 

Молбата може да бъде устна или писмена.

При отправяне на молба за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск претендиращият обезщетение следва да посочи не само срещу кого насочва иска, какъв е неговия размер, но и основанието на своята претенция. 

Гражданският иск се предявява най – късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

В реш. № 498/ 2025 г. ВКС намира, че това е моментът, когато най-късно могат да се правят и възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД (с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок). 

Характеристика на иска

В наказателния процес е допустим за съвместно разглеждане граждански иск само с правно основание – непозволено увреждане.  

Предпоставящият гражданската отговорност деликт по чл. 45 от ЗЗД, представлява сложен фактически състав, елементите на който са: деянието (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинната връзка и вина. Установяването на тези елементи в тяхната взаимовръзка е предпоставката за уважаването, съответно отхвърлянето, на предявения граждански иск. Тук трябва да се направи и уточнението, че в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД (във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното) вината като елемент от състава на непозволеното увреждане е въздигната в оборима презумпция и подлежи на доказване по негативен път.  

Но има значителни разлики в сравнение с осъдителните искове в гражданското съдопроизводство – например за предявяването на гражданския иск в наказателния процес не е необходима задължителната форма по ГПК, недопустими са искове за граждански претенции, възникнали по повод на договор, няма място за инцидентен установителен иск, не може да се подава насрещен иск, не е възможно да бъдат привличани трети лица и т. н.    

Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, времевия интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения.  

Веднъж приет за съвместно разглеждане обаче, гражданският иск придобива своя самостоятелност и не трябва да бъде подценяван, да се възприема като такъв с второстепенно и маловажно значение. Компетентният съдебен орган, по искане на страните и сам, в изпълнение на принципа за официалното начало, е длъжен да събира всички доказателства за наличието на гражданска отговорност; да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция; вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат ли пряко от престъплението; да мотивира убедително акта в тази част (реш. № 466/ 2023 г., ВКС).  

Съгласно чл. 88, ал. 1 и следващи от НПК, гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Ако предявилият иска не отстрани сочения от съда недостатък, то именно в съответствие с нормата на чл. 88, ал. 2 НПК, компетентният съд не би следвало да допусне за съвместно разглеждане в процеса и граждански иск с неотстранени пороци, рефлектиращи върху допустимостта му. 

Права на гражданския ищец (чл. 87 НПК)

Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. 

Гражданският ищец упражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Давността

Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и разрешенията, дадени в ТР № 5/ 2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. 

В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, т.е. ако извършването на деянието и откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по – късно, давностният срок тече от този по – късен момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки конкретен случай.   

В реш. № 60/ 2021 г., върховните касационни съдии обясняват, че доколкото гражданският иск може да се предяви в съдебното производство – чл. 84 НПК, когато досъдебното производство продължава през дълъг период от време, пострадалият от престъплението разполага с процесуалната възможност да предяви граждански иск по реда на ГПК, съблюдавайки срока по чл. 110 ЗЗД.  

Лихвата

В НПК не е уреден начинът, по който следва да се определи дължимата лихва за забава при уважаване на гражданския иск, поради което по аргумент от чл. 88, ал. 1 НПК, това трябва да стане съобразно разпоредбите на ГПК, съответно на ЗЗД, в който са регламентирани правилата за определяне на мораторната лихва при непозволеното увреждане. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като в теорията и практиката се приема, че това означава, че се дължи лихва от момента на извършване на деликта.

Граждански ответник

В реш. № 501/ 2015 г., състав на ВКС разяснява, че граждански ответник може да бъде конституиран в рамките на наказателното производство единствено и само когато той носи отговорност (за причинени имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъплението) на основание различно от това на неговия извършител. Такива са хипотезите когато се предявява граждански иск с предмет обезщетяване на вредите от престъплението към родител на непълнолетен подсъдим или на работодател на подсъдимия. В случая [по искане за конституиране на наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници] отговорността е с основание, различно от класическото деликтно по чл. 45 ЗЗД, което води до възможност да се отправи претенция за обезщетение към страна, която не е субект на престъпление […] На това основание искането е недопустимо и неоснователно.  

Така, съобразно чл. 86 НПК, гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници. С други думи, подсъдимият не е граждански ответник във воденото срещу него съдебно производство.

А правата на гражданския ответник (чл. 90 НПК) са: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. 

Гражданският ответник упражнява тези права в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателно – процесуален кодекс;