pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Обект на защита при престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи доброто име на личността в обществото, положителната обществена оценка за него.

Съгласно чл. 147, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от хиляда до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

А според новелата на чл. 148, ал. 1 и следващи от НК, за обида:

1. нанесена публично;

2. разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин;

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

5. нанесена по расистки или ксенофобски подбуди,

наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание.

(2) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146 (т.е. когато клеветата е нанесена публично и оклеветения е отвърнал веднага с клевета, съдът може да освободи и двамата от наказание).

За съставомерността на извършеното по чл. 147, ал. 1 от НК е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия.    

„Позорно обстоятелство“ са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно.   

Безспорно е в доктрината и съдебната практика, напр. обективирана в реш. № 167/ 2016 г. на ВКС, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немърливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания/; който е от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.   

Не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато прави лишени от конкретност предположения. 

В реш. № 85/ 2014 г. състав на ВКС разяснява, че съставомерността на деянието ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна „истинност“.   

Също така, за осъществяване на състава на чл. 147 НК е необходимо приписаното престъпление да е обвързано с конкретно лице, което следва да е ясно още в момента на извършване на деянието.  

При приписването на престъпление следва да са налични твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице и обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветническите твърдения да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението. Липсата на яснота относно лицето, на което е приписано престъплението, както и липсата на конкретни данни за основни характеристики на престъплението, се отразява на съставомерността на деянието от обективна страна.

Деянието, покриващо признаците на клевета, представлява и деликт (непозволено увреждане), поради което може да се търси обезвреда за понесени неимуществени вреди.  

Изпълнително деяние на клеветата

Особената норма на чл. 147, ал. 1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго (довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия) и приписване на неизвършето от него престъпление (неотговарящо на действителността твърдение пред други лица, че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление).   

Формата на вина при клеветата

От субективна страна клеветата е умишлено престъпление. 

В реш. № 69/ 2017 г., ВКС, се казва, че клеветата би могла да се осъществи и при форма на вината евентуален умисъл, поради което наказателната отговорност на извършителя може да бъде ангажирана и когато съзнава, че е вероятно разгласените позорящи обстоятелства да са неверни, но въпреки това приема за допустимо да накърни репутацията на пострадалото лице. Именно по тази причина съдебната практика и теория са категорични, че деянието би било съставомерно и в случаи, когато конкретните позорящи обстоятелства са представени като чуждо твърдение, като слух или като съмнение.  

Клевета в журналистиката

Когато журналист разпространява определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ характер, преди да ги публикува, следва да се убеди в тяхната истинност. В противен случай, възниква наказателна отговорност за клевета, тъй като правото на свободно изразяване и разпространяване на информация не може да бъде обезпечено за сметка на нарушаване правата на друго лице, тоест, упражняването на едно право не би могло да се гарантира чрез накърняване на друго право.  

Съотношение с лъжесвидетелстване и набедяване

Разгласяването на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред съд – независимо дали са клеветнически по своето съдържание или не – би могло да се квалифицира единствено като престъпление срещу правосъдието, а именно, лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.  

Липса на престъплението клевета

По дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност (реш. № 309/ 2024 г., ВКС).  

Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида.  

Разпоредбата на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, гласи, че

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция. Ето защо, когато лице в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му, реализирайки тези си права, лицето не осъществява нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”.  

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;

• Европейска конвенция за правата на човека.