pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Според новелата на чл. 213, ал. 1 и следващи от Кодекса на труда, при незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа. 

(2) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

Съгласно установената практика, напр. обективирана в реш. № 739/ 2024 г. на ВКС, за да се дължи обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ, е достатъчно работникът да не е бил допуснат до работа еднократно. Дори и един – единствен път той да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение, той е изпълнил задължението си за явяване на работа, на което съответства задължението на работодателя да го допусне да изпълнява трудовите си функции. 

Явяването на работника/ служителя, за да осъществява задълженията си по съществуващо трудово правоотношение, като предпоставка за отговорността по чл. 213, ал. 2 от КТ, не се презумира. Тъй като това е факт, на който ищецът в тези случаи основава претенцията си, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК негова е и тежестта да го установи в гражданския процес. 

За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ съдът трябва да установи, че са налице изискваните от закона кумулативно дадени предпоставки, а именно – съществуващо между страните валидно трудово правоотношение и незаконно недопускане от страна на работодателя на работника до работа, в нарушение на основното му задължение по чл. 127 КТ да осигурява работа.   

При съдебно решение, с което се присъжда на работника или служителя обезщетение за незаконно недопускане до работа, евентуалното продължаване на недопускането на работа след постановяването на съдебното решение съставлява нов правопораждащ юридически факт за присъждане на обезщетениезановия период (из реш. № 1732/ 2001 г., ВКС). 

Давността по трудовите спорове е определена в чл. 358 КТ. Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 КТ за исковете по чл. 213 КТ срокът е тригодишен.  

Срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.  

Това правило се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането с оглед неговото естество. В случай на недопускане до работа, давностният срок започва да тече от момента, в който работникът не е допуснат на работа. 

Обезщетение при недопускане на работа на възстановен работник или служител 

Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа (чл. 225, ал. 3 КТ).

Като за трудов стаж се признава и времето през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа.

Временно отстраняване от работа

Съгласно чл. 199, ал. 1 и следващи от КТ, работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. 

(2) Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. 

(3) През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

Временното отстраняване от работа е акт на работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се прекратява. Незаконосъобразността на такава заповед, произтичаща от липса на основния за издаването й се свързва с обезщетение по Кодекса на труда.

Правото на обезщетение в този случай е регламентирано в чл. 214 КТ, който гласи, че работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица. 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по трудово право, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.