pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

През последните години значително зачестиха случаите на банкови измами, при които чрез фишинг атаки, телефонни измами, зловреден софтуер или други способи се стига до извършване на платежни операции, които впоследствие се оспорват от клиента като неразрешени. Впоследствие възниква и въпроса за това кой носи отговорността за настъпилата имуществена вреда.

Законът за платежните услуги и платежните системи определя кога една платежна операция е разрешена, кога се счита за неразрешена, какви са задълженията на банката при оспорване на извършен превод и върху кого пада доказателствената тежест в съдебното производство.

Законът предвижда и изключения, при които банката може да бъде освободена от отговорност, ако установи, че клиентът е действал измамно или умишлено, или е допуснал груба небрежност при опазването на своите персонализирани средства за сигурност – така напр. в закона е разписано като задължение на ползвателя на платежни услуги, след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

Дефинициите

„Платец“ е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане.

Доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, са например банки по смисъла на Закона за кредитните институции; дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС; платежни институции по смисъла на ЗПУПС; доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на ЗПУПС.

А „платежната операция“ е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.

Съгласно чл. 70, ал. 1 и следващи от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. 

(2) Разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията. 

(3) Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. Съгласието за изпълнение на платежната операция може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика на услуги по иницииране на плащане. 

(4) Нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo – късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85 (ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. Когато пък ползвателят на платежни услуги, който подава платежно нареждане, и неговият доставчик се уговорят платежното нареждане да бъде изпълнено на определен ден, ползвателят на платежни услуги може да отмени платежното нареждане най – късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден). 

(5) При оттеглянето на съгласието за изпълнение на поредица от платежни операции всички бъдещи платежни операции се смятат за неразрешени.

Доказване на автентичността и точното изпълнение на платежна операция 

Според новелата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. 

В случаите, когато платежната операция е инициирана чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, в рамките на неговото участие той носи доказателствената тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която той отговаря. 

Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. 

Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС (задълженията за ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурност са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент).

Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции 

В разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и следващи от ЗПУПС е посочено, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по – късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по – късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. 

(2) Когато платежната операция е инициирана чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, възстановява незабавно и във всеки случай не по – късно от края на следващия работен ден сумата по неразрешената платежна операция и когато е приложимо, възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в което би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. 

(3) Когато доставчикът на услуги по иницииране на плащане носи отговорност за неразрешената платежна операция, по искане на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, незабавно обезщетява последния за претърпените вреди и сумите, платени в резултат на възстановяването на средствата на платеца, включително сумата по неразрешената платежна операция. 

(4) Доставчикът на услуги по иницииране на плащане носи доказателствената тежест съгласно чл. 78, ал. 2 ЗПУПС при установяване на автентичността на платежната операция в рамките на неговото участие, нейното точно регистриране, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която доставчикът по иницииране на плащане отговаря

(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и за електронни пари, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка, по която се съхраняват електронните пари или платежният инструмент.

Грубата небрежност

Определението за груба небрежност, съгласно трайно установената практика гласи, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрият стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Заключение за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение с абстрактния модел – грижата, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност.

Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да допусне. Такова поведение е правно укоримо защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай (в посочения смисъл – определение № 315/ 2023 г. на ВКС; решение № 510/ 2011 г. на ВКС и др.). Съдебната практика приема, че грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, т.е. да не са положени и най – малките усилия, и най – малката грижа.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закона за платежните услуги и платежните системи;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.