Защита на правото на собственост чрез ревандикационен иск (чл. 108 от Закона за собствеността)
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
В правната теория правото на собственост се определя като призната и гарантирана от закона възможност едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Това е абсолютно, притезателно право, защото дава възможност на собственика на една вещ да бъде защитен от посегателства върху нея от страна на всяко друго лице.
Съгласно чл. 108 от Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
В правната литература ревандикационният иск (vindicatio rei) се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, може да бъде предявен и срещу държателя на несобствената вещ.
Това средство за защита принадлежи на изключителния собственик, на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, както и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик.
Понятието основание, употребено в чл. 108 от ЗС следва да се разбира като наличието на всякакви юридически факти или субективни права, изключващи неправомерността на владението или държането от ответника.
Давност
Безспорно правно положение е това, че исковете за собственост не се погасяват по давност.
Няма спор в теорията и съдебната практика по това, че вещта, която се ревандикира, трябва да е индивидуално определена, което следва от това, че всяко вещно право е конкретизирано върху определена вещ.
В практиката на ВКС се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство.
В реш. № 86/ 2018 г. на ВКС се разяснява, че в случаите, при които спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот, е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора.
Обикновено управление
Още в ТР № 91/ 1974 г. на ОСГК, се постулира, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление.
Т.е. не е акт на разпореждане с имота. Поради това всеки един съсобственик може да ревандикира цялата вещ. В това производство е достатъчно той да докаже, че има качеството на съсобственик. Не е предмет на този иск установяване на точните права в съсобствеността.
Вписването на исковите молби за собственост и на съдебното решение по тях има само оповестително действие.
Вписването на исковата молба има оповестително действие – да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица са тези, които са придобили права от ответника по иска.
Третото лице, което договаря с несобственик, не може да придобие права, независимо от това дали договорът е сключен при вписана или при невписана искова молба за собственост от носителя на това право.
Съдебното производство
Спорното материално право се индивидуализира в исковата молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Съответно, съдебното решение по ревандикационния иск съдържа установителен и осъдителен диспозитив.
С ТР № 4/ 2016 г. на ВКС, ОСГК, се прие, че при иск по чл. 108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее или упражнява фактическата власт на противопоставимо на собственика правно основание, съдът следва да признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за защита – за предаване на владението на имота.
Но когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред (опр. № 191/ 2016 г., ВКС).
Освен всичко това, да се спомене, че ревандикационният иск е оценяем и се определя от данъчната оценка на претендирания имот към момента на предявяване на иска.
Легитимация при ревандикационен иск
Активно легитимирано да предяви иск за ревандикация по чл. 108 ЗС е лице, което твърди да е собственик на вещта, предмет на спора.
Въпросът за пасивната легитимация (която представлява съответствието между лицето, срещу което е предявен искът – ответникът, и лицето, което материалноправно е задължено по спора) по иска по чл. 108 ЗС изисква произнасяне по същество, тъй като е предпоставка за уважаването му.
Пасивно легитимиран по ревандикационния иск е този, който фактически държи или владее процесния имот. Тоест, той е владелец по смисъла на чл. 68 от ЗС и упражнява фактическа власт върху вещта, която държи лично или чрез другиго като своя, или е държател, когато също упражнява фактическата власт върху вещта, но не я държи като своя.
Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването на правата ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
За да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 ЗС, е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска.
Доказването
По въпроса за начина на доказване при търсената защита по чл. 108 ЗС в теорията и съдебната практика безспорно е утвърден принципът, че ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху вещта и че същата се владее или държи от ответника, а последният следва да установи основанието си за това владение/ държане.
В практиката на Върховния касационен съд, напр. реш. № 260/ 2010 г., се приема, че при защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти – придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав, на което страната твърди, че е собственик, както и владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото. Когато, в рамките на защита на правото на собственост, се противопоставят правоизключващи основания, базирани на частен писмен документ, тежестта на доказване на неговото съществуване, т. е. процесуалното задължение за установяване на съществуването, валидността и истинността при оспорване, е на страната, която се ползва от него.
Сила на пресъдено нещо
При предявен иск за собственост оспорващият претендираното право ответник трябва да изчерпи във висящия процес всичките си възражения. Непредявените такива се преклудират с влизане в сила на решението.
Силата на присъдено нещо при ревандикационния иск поначало се формира само по отношение претендираните (признати или отречени с решението) придобивни основания. Придобивни основания, които не са релевирани и разгледани с решението, остават открити за бъдещи съдебни спорове.
В опр. № 424/ 2009 г. на ВКС, се казва, че силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по ревандикационния спор важи само между страните по делото, но не и спрямо трети лица, които не са имали качеството на страна по делото /независимо от какъв вид/. Затова, те могат да предявят иск за правото, което със сила на пресъдено нещо е било признато в полза на една от страните.
Съпружеска имуществена общност и ревандикационен иск
Предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от съпрузите.
При спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност двамата съпрузи имат положение на необходими другари, но не задължителни, по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Затова постановеното решение има сила на пресъдено нещо и за невзелия участие съпруг, а той може да се защити по пътя на отмяната по чл. 304 ГПК (отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото).
Принципно когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.
Неприложимост на ревандикационния иск
Интерес от защита с иска по чл. 108 ЗС е налице при наличие на съществуващ обект, а ако такъв липсва ревандикационният иск е недопустим (реш. № 60098/ 2021 г. ВКС).
Така, недопустим се явява иск за собственост върху вещ, която е погинала или разрушена.
Също така, процесуалният закон не предвижда възможност за защита по исков ред на евентуални бъдещи права, включително и на бъдещо право на собственост, което би възникнало с възникването на вещта. Такъв иск също би бил недопустим.
Освен това, собственикът не може да ревандикира вещта при наличието на договорни отношения между него и държателя, които създават права за последния да упражнява фактическа власт върху вещта. Най – често такива договорни отношения са наем или заем за послужване.
Принудително изпълнение
Процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл. 108 ЗС (аргумент от чл. 435, ал. 5 ГПК и чл. 523, ал. 1 ГПК).
Някои специфични хипотези почерпени от съдебната практика
Когато ищецът претендира да е собственик на цялата вещ, а по делото се установи наличие на съсобственост между него и ответника, съдът следва да уважи ревандикационния иск до обема на притежаваните от ищеца права върху вещта, а не да отхвърля иска изцяло, тъй като в този случай той не би могъл да предяви повторно иск за тези си права на същото основание поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение (реш. № 128/ 2018 г., ВКС).
Съдът, сезиран с иск за собственост, не разполага с правомощието при уважаване на същия да отмени нотариалният акт за сделката, от която произтичат претенциите на ответника върху предмета на спора, и произнасяне в този смисъл се явява недопустимо (реш. № 232/ 2014 г., ВКС).
Когато предмет на иск по чл. 108 ЗС е терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният не ползва терена под сградата пряко, а опосредено – чрез ползването на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде уважено, защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху сградата (реш. № 245/ 2014 г., ВКС).
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за собствеността;
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.