Отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред.
Кадастърът обхваща и:
1. данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;
2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти;
3. данни за държавните граници, границите на административно – териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;
4. данни за зони на ограничения върху поземлените имоти.
Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят в случаите на:
1. изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
2. отстраняване на непълнота или грешка;
3. отразяване на зона на ограничение и нейни изменения;
4. отстраняване на явна фактическа грешка.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като несъответствия в границите на поземлените имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред.
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предвижда реда, по който се извършва поправката в кадастралната карта в случай на спор за материално право – поправката в кадастралната карта се извършва от органите по кадастъра въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен положителен установителен иск, в диспозитива на което се отразява в какво точно се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта. Основание за извършване на поправката може да бъде само онова съдебно решение, в диспозитива на което съдът се е произнесъл кому принадлежи правото на спорната реална част и е посочил нейните граници, включително чрез графичното им отразяване по действащата кадастрална карта.
Съгласно чл. 54, ал. 1 и следващи от Закона за кадастъра и имотния регистър, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
(3) Не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31.
(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица – проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.
(5) В случаите на чл. 51, ал. 7 (измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, могат да се извършват по искане на кмета на общината) измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3.
(6) Заповедите по ал. 4 и 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.
(7) При нанасянето в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се прилага редът по ал. 1 – 6.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на кадастралната карта, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорното право.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за цел да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В предмета на иска се включва установяване на собствеността към настоящия момент.
А спорът за материално право най – често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.
С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот, който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/, или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот е отразен като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца (реш. № 26/ 2022 г. на Върховен касационен съд).
Кръгът на лицата, които имат право да оспорят акт за изменение на КК
е очертан с разпоредбите на чл. 54, ал. 4 вр. ал. 6 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР ЗКИР („заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата). Следователно в случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт има съответната община.
Заявление до административния орган на един от съсобствениците на един поземлен имот не обвързва останалите, когато с него е упражнено самостоятелно право да се иска изменение на кадастъра, основано на правото на собственост.
Правният интерес да оспори отказ за изменение на КК принадлежи единствено на лицето, инициирало процедурата, доколкото отричането с акта на основанията за изменение, респ. констатацията за материалноправна пречка то да бъде осъществено, рефлектира неблагоприятно в правната сфера на заявителя, предявил правото пред органа. Другите носители на права върху ПИ в обсега на процедурата биха били засегнати само в хипотезата на изменение на кадастъра, т.е. при разпоредена правна промяна.
Компетентен да се произнесе по спора за материално право е гражданския съд, до който той е отнесен, а не административен съд.
Влязлото в сила съдебно решение по такъв спор е задължително за административния орган, компетентен да издаде заповедта в производството по чл. 54, ал.1, 2 и 4 от ЗКИР и за административния съд, осъществяващ контрола за законосъобразност на тази заповед.
Така, в производството по оспорване на заповед, издадена по реда на чл. 54 ЗКИР, административният съд се произнася единствено по нейната законосъобразност, а не решава спора за собственост, т.е. не се произнася по въпроса за точното разположение на границата между самостоятелните обекти.
Съдебното решение
Решението ще бъде процесуално недопустимо само ако за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска или същият е разгледан спрямо неправосубектна страна, ако спорът вече е разрешен със сила на пресъдено нещо или съдът е формирал извод за наличие на права въз основа на фактически състав, който не е твърдян от страните. Ако съдът е отказал да обсъди факти, релевантни за принадлежността или границите на собствеността, осъществени след одобряване на кадастралната карта, то решението ще бъде неправилно.
Ревандикационният иск (чл. 108 от Закона за собствеността)
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
В реш. № 83/ 2019 г. на ВКС се казва, че в хипотези на искове по чл. 108 ЗС относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по – широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. В случай на уважен иск за собственост съдебното решение ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, а когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните – съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ на изменение ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за кадастъра и имотния регистър;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.