При лошо изпълнен ремонт на автомобил
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Обикновено при ремонт на автомобил се касае за сключване на ненаименован договор в устна форма, с основните елементи на договор за изработка. Този вид договор по начало е неформален и за неговата действителност не е необходима писмена или друга особена форма. Доказването на съществуването му е възможно по общия ред, с всички допустими доказателствени средства. Този договор най – общо, е двустранен, възмезден, каузален, комутативен и престационен – права и задължения от него възникват за двете страни и са функционално обвързани помежду си.
По силата на такъв договор, едната страна като изпълнител, се задължава да ремонтира и предаде на другата страна, като възложител, в изправно състояние, отговарящо на техническите изисквания, моторно превозно средство, срещу определено възнаграждение.
Когато е налице лошо изпълнение, то може да бъде приравнено на пълно неизпълнение, от което за възложителя да са настъпили вреди и за него възниква правото да иска обезщетението им по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Така, налице ще са предпоставките за ангажиране на гражданската договорна отговорност на изпълнителя на ремонта за неизпълнение – вината при тази отговорност се предполага по силата на закона.
Изпълнителят може да посочи своевременно и да докаже надлежно, че неизпълнението се дължи на причини, за които той не отговаря, както разписва нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.
Например, че вредите имат друг произход, различен от некачествения ремонт, извършен от него. А може пък и да има данни, че вредите са в резултат от лоша експлоатация или са настъпили при обикновеното ползване на автомобила.
В съдебното производство биват назначавани експертизи – автотехническа и оценителна.
Автотехническата експертиза може да установи осъществени ли са твърдените ремонтни дейности, за да може да се направи причинна връзка между тях и настъпилите повреди. Или пък, напр. когато се касае до ремонт на двигателя, тази експертиза може да покаже, че ответникът е осъществил първоначалната диагностика на двигателя неправилно, че не е разполагал с необходимата точна сервизна информация, нито със съответните специални инструменти за монтаж, не е имал достатъчни професионални знания и др. под.
Едностранно разваляне на договора за изработка
Съгласно чл. 262, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.
А разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
- поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
- заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Тези права се погасяват в шест месеца.
При липса на писмена покана за разваляне на договора, може да се приеме, че това е станало с подаването на исковата молба (в този смисъл решение № 186/ 2014 г. на ВКС).
Когато естеството на конкретния договор за изработка не сочи, че изпълнението му е продължително или периодично, съгласно чл. 88, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, развалянето на този договор има обратно действие и следва да се приеме, че той никога не е бил сключван.
Затова на обезщетяване съгласно чл. 88, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл. 82, изр. първо от ЗЗД (обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението), ще подлежат всички предвидими при сключване на разваления договор преки и непосредствени вреди, настъпили вследствие самото му сключване, а не само вредите от неизпълнението на договора в строгия смисъл на понятието за неизпълнение. Казано иначе, отговорността по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД има своето основание не в неизпълнението, а в един самостоятелен фактически състав, включващ развален договор, вреди и причинна връзка (вж. Конов, Т., „Основание на гражданската отговорност“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995, стр. 40). Целта на тази отговорност е да обезщети вредите, които не биха настъпили за кредитора, ако разваленият договор изобщо не би бил сключен.
Неоснователно обогатяване
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи реално полученото.
С други думи, може да се търси и платената сума по развален договор за ремонт на МПС, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е необходимо на първо място да бъдат установени предпоставките за разваляне на договора, уредени в чл. 87 от ЗЗД, като първата и основна предпоставка за развалянето му поради виновно неизпълнение е наличието на двустранен договор.
Вторият елемент от фактическия състав за развалянето на договора е наличието на съществено неизпълнение на задължение от едната страна. Като под „неизпълнение“ се разбира всяко отклонение от уговореното и дължимо по закон изпълнение.
Третата предпоставка за правото на разваляне на процесния договор е неизпълнението да е по причина, за която длъжникът отговаря, т.е. да е налице едно виновно неизпълнение, като изправната страна може да развали договора както при умишлена, така и при небрежна вина, следователно е без значение формата на вината. В тежест на длъжника е да обори презумпцията за вина като докаже наличието на обстоятелства, които я изключват (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД) или, че е изпълнил точно задължението си по договора.
Последният елемент от фактическия състав на чл. 87 от ЗЗД е изправността на кредитора, напр. че е заплатил цялата дължима от него сума по договора.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.