„Индивидуално уговорените клаузи“, когато се касае до защитата на потребителите
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 и следващи от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
А в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и 2 от ЗЗП е разписано, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В реш. № 65/ 2018 г. на Върховен касационен съд, се казва, че индивидуално уговорени са тези клаузи, които не са били изготвени предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел /по арг. за противното от чл. 146 ал. 2 ЗЗП/. Съдържащите се в Общите условия клаузи са по начало неиндивидуално уговорени, съгласно същата разпоредба.
Общите условия обикновено бивят изготвяни предварително, без да бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря тяхното съдържание.
Търговецът или доставчикът няма да проведе успешно доказване, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена, само с довод, че това следва от съдържанието на договора, в който напр. е бланкетно посочено, че всички негови разпоредби са договорени в индивидуални преговори между страните. А индивидуално договаряне може да се докаже например чрез писмена кореспонденция между търговеца/ доставчика и потребителя с конкретно съдържание или пък със сключен анекс към договора.
Когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза също е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД (спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност).
Според новелата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Основен предмет на договора е напр. при договор за кредит – предоставянето на заем или при договор за наем – предоставянето на имот за ползване. А съотношението „цена – стока/услуга“, ще рече колко струва услугата, дали цената е висока или ниска спрямо това, което се получава.
Тези аспекти, според текста на закона, не могат да се атакуват по ЗЗП като неравноправни. Но това изключение важи само, когато клаузите, които ги обективират, са ясни и разбираеми.
Затова и ВКС, в реш. № 98/ 2017 г., се е произнасял, че клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП, които не са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Закон за защита на потребителите;
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.