Мярка за неотклонение „задържане под стража“
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Когато е налице някое от тези основания и от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че обвияняемия е извършил престъплението, спрямо него по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение.
А мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия, когато обвинението се повдига при условията:
- местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
- редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 (по разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. С връчването на обвинителния акт на подсъдимия се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие);
- се намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Съгласно чл. 58 от Наказателно – процесуалния кодекс, мерките за неотклонение са: 1. подписка; 2. гаранция; 3. домашен арест; 4. задържане под стража.
В реш. № 49/ 2022 г., ВКС приема, че евентуалната непропорционалност на прилаганата мярка за неотклонение на целите по чл. 57 НПК следва да бъдат обсъждани и претърпените от това вреди да бъдат възмездявани в рамките на други производства и по предвидения граждански ред. В рамките на наказателния процес те могат да бъдат взети предвид като своеобразен компенсаторен механизъм, сравним с този при провеждане на производство с прекомерна продължителност, единствено при индивидуализация на наказанието в случаите, когато виновността на дееца е установена окончателно.
Акт за определяне на мярката за неотклонение
В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка. Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
Задържане под стража
Задържането под стража е най – тежката мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, която с най – висок интензитет засяга правата на обвиняемия. Взетата по надлежен начин мярка за неотклонение задържане под стража овластява държавата да ограничи определени конституционно признати права на гражданите, сред които водещото е ограничението на правото по чл. 30 от Конституцията на лична свобода и неприкосновеност.
В реш. № 13/ 2021 г. на КС, се разяснява, че предвид значимостта на намесата в правото на лична свобода и неприкосновеност процедурата при първоначалното вземане на мярка задържане под стража по чл. 64, ал. 1 – 5 от НПК трябва да отговаря на следните изисквания: тя трябва да е „автоматична“ – не трябва да се поставя в зависимост от волята на лицето, чието задържане се иска от прокурора; съдията е длъжен да изслуша лично явяващото се (изправеното) пред него лице; тя трябва да отговаря на стандартите за надлежна наказателна процедура пред съд, като производството трябва да е състезателно, да осигурява равенство на страните, равни възможности за достъп до доказателствата по делото, които са относими към задържането на обвиняемия, възможност за изразяване на становище на обвиняемия по доводите на обвинението. За разлика от тази процедура, процедурата habeas corpus, регламентирана в чл. 64, ал. 6 – 8 и чл. 65 от НПК (вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство), не поставя такива завишени изисквания – тя не изисква автоматизъм за започването й, нито задължително лично явяване на задържания обвиняем.
Според новелата на чл. 63, ал. 1 и следващи от НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато: 1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; 2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. 4. лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3. (тежестта за доказване на всички тези предпоставки принадлежи на органите на досъдебното производство).
(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по – лека или се отменя.
(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по – малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по – лека или я отменя.
(7) За задържането под стража, както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2 (явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда) незабавно се уведомява: 1. семейството на обвиняемия или друго посочено от обвиняемия лице; 2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това.
(8) Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи. Aко задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка.
(9) Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление.
(10) Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.
(11) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение. Определението на съда е окончателно.
(12) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.
Но обстоятелството, че няма условия за задържане под стража и повдигане на обвинение за извършено престъпление в рамките на образувано досъдебно производство, не изключва правото на органи на МВР да задържат лицето, ако са налице законовите хипотези по Закона за Министерството на вътрешните работи.
А съгласно чл. 97, ал. 1 от НПК, моментът, от който може да встъпи защитникът в наказателното производство е задържането на лицето (от прокурора на основание чл. 64, ал. 2 от НПК или от съда като мярка за неотклонение – задържане под стража), а когато то не е задържано, от привличането в качеството на обвиняем.
Практически примери за основания при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”
При извод за налична опасност от укриване на подсъдимия, предвид данните за липса на трайна обвързаност с адреса по местоживеене и пребиваването му на неустановени адреси в чужбина, се обуславя определянето на мярка за неотклонение „задържане под стража” (фрагмент из реш. № 148/ 2019., ВКС) .
Доколкото подсъдимият е бил извън страната около 5 години, без да се съобрази с обективното протичане на наложеното наказание пробация, за да бъде осигурено присъствието му в съдебното заседание, мярката за неотклонение трябва да бъде „Задържане под стража“. Очевидно е, при така демонстрираното отношение към наложеното наказание и продължително отсъствие от страната, че само с тази мярка ще бъде възможно производството да бъде приключено своевременно (реш. № 111/ 2019 г., ВКС).
Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (чл. 64 НПК)
Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.
Съдът предоставя на обвиняемия и на неговия защитник възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства по делото. Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник.
Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. А ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по – лека.
Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.
Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.
Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство (чл. 65 НПК)
Доколкото задържането засяга съществено правото на лична свобода, първоначалното вземане на мярка за неотклонение задържане под стража задължително се подчинява на строги процедурни правила, които позволяват на съда да изпълни стриктно ролята си на гарант на спазването на това конституционно право.
Контролът на съда по този чл. 65 от НПК се свежда до преценка на всички доказателства по делото, които имат отношение към мярката, и са събрани на досъдебното производство. Например предмет на обсъждане в производството по съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство могат да бъдат представените от обвиняемия и неговата защита пред съда доказателства, че не съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.
Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора, началника на ареста или определен от тях служител.
Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.
Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.
Времето, през което осъденият е бил задържан
Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
В тези случаи предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.
С мерките за неотклонение „задържане под стража“ и/ или „домашен арест“ се засягат гражданските права на лична свобода и сигурност, поради което и съгласно чл. 59 НК времето на задържането на осъденото лице по тези приложени мерки се приспада от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно чл. 59, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:
1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;
2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.
(2) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.
(3) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 (ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях).
Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.
В нормата на чл. 59, ал. 2 от НК е посочено какво следва да се има предвид под задържане, освен мярката за неотклонение задържане под стража. Такъв друг закон е Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест, приет с оглед ратифицирането на Европейската конвенция за екстрадиция от Република България.
В разпоредбата пък на чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция е предвидено задържането на лицето с цел провеждане на екстрадиционното производство до предаването му на молещата държава. В разпоредбата на чл. 25 от ЕКЕ е разяснено, че за целите на конвенцията изразът „мярка за неотклонение“ означава всяка мярка, предвиждаща лишаване от свобода, издадена от наказателен съд, в допълнение или заместваща присъда за лишаване от свобода. Това е съобразено от българския законодател, който в посочената разпоредба на чл. 59, ал. 2 от НК, е предвидил да бъде приспаднато от наказанието лишаване от свобода всякакъв вид предварително задържане на обвиняемия/ подсъдимия, свързано по някакъв начин с престъплението, за което е наказан. Логично такова се явява задържането на лицето с цел провеждане на екстрадиционното производство в чуждата държава и предаването му на българските власти за провеждане на наказателно производство за същото престъпление.
Законовите разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Според разпоредбата на чл. 104 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържаните под стража, към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство.
На задържаното лице незабавно се разясняват правата му на свиждане, телефонна връзка, кореспонденция, хранителни пратки и размерът на сумите за лични нужди.
А в чл. 254, ал. 1 и следващи от ЗИНЗС, е регламентирано, че обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им.
(2) По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.
Когато обвиняемият е оправдан,
неговото задържане под стража е лишено от законно основание за целия период на същото. Съдът, който се произнася по отговорността на държавата за вредите, причинени на гражданина от това задържане, няма правомощието да прави преценка за наличността или липсата на предпоставките за привличането му като обвиняем, пише в реш. № 1122/ 2003 г., ВКС.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Наказателен кодекс;
- Европейската конвенция за екстрадиция;
- Закона за изпълнение на наказанията и задържаните под стража;
- Правилник за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържаните под стража;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на КС – https://www.constcourt.bg/bg/search-interpretative.