Производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Целта на Закона за защита от домашното насилие е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск.
В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
Според дефиницята за домашно насилие, закрепена в чл. 2 ЗЗДН, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, като следва да е ирелевантно дали възприетото от детето му се е отразило травматично или не. Актовете съставляващи домашно насилие може да се извършват чрез действие или бездействие.
Психическо насилие са напр. постоянни обиди; унижения; заплахи; ревност и следене; манипулация и внушаване на вина; системно поведение, което води до страх, тревожност, психическо разстройство. А икономическото домашно насилие се изразява основно в ограничаване на финансовата самостоятелност и контрол върху средствата за съществуване.
Така, домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/ или родствена връзка от изброените в закона. Соченият с молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по време, място, начин на извършване и авторство.
Но не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което целенасочено се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между близки, като в този смисъл е и Решение № 653/ 2019 г. на ОС – Сливен, съгласно което „от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма„.
Мерките за защита упоменати в закона не изключват гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя. Така, актът на домашно насилие, разглеждан в производството по ЗЗДН, може да съдържа и обективните и субективните признаци на конкретен престъпен състав, може да съдържа и белезите на деликта по чл. 45 ЗЗД, както и да осъществява състав на административнонаказателна отговорност. Пострадалото лице може да избере по какъв ред да защити правата си. Като сезирането на друг орган не препятства възможността на пострадалото лице да търси необходимата, адекватна и навременна мярка за защита по ЗЗДН.
Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие
Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.
В чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, така защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено. 9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. 11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.
Съобразно чл. 8 ЗЗДН, производството по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14 – годишна възраст или е поставено под пълно или ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице, лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено;
4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице: а) е малолетно или непълнолетно; б) се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение.
А когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да се образува и по искане на прокурора. Когато пострадалото лице пък е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да вземе решение за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.
Молбата за издаване на заповед за защита е писмена и съдържа:
1. имената, единния граждански номер или друг идентификационен номер и дата на раждане на молителя; в случаите, в които лицето пребивава краткосрочно на територията на страната – и адрес, на който да бъде призован; по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма; 2. имената и адрес, на който извършителят може да бъде призован, както и номера на телефона; 3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя; 4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие; 5. подпис.
Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение.
Към молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН може да се приложи и декларация от молителя за извършеното насилие.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие.
Съдът служебно изисква за страните справки за съдимост и за наложени мерки ЗЗДН и удостоверения дали се водят на психиатричен отчет. Съдът извършва и справка за семейната и/ или родствената връзка между страните. Съдът може да изисква служебно и други справки за целите на производството.
Срок за подаване на молбата
Молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по – късно от 6 месеца. За да се извърши преценка от съда дали молбата, с която е сезиран е подадена в изискуемия срок от акта на домашно насилие, този акт трябва да е конкретизиран.
Молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата (опр. № 27/ 2011 г., ВКС).
В случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз, молбата е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия (реш. № 676/ 2009 г., ВКС).
Разглеждане на делото (чл. 12 ЗЗДН)
В деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по – късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Съдът служебно конституира като страна пострадалото лице и го призовава при разглеждането на делото, когато производството се образува по молба на: брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено; директора на дирекция „Социално подпомагане“; на прокурора.
Задължителната съдебна практика и ТР № 2/ 2020 г. на ОСГК на ВКС е дала определение на производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН като такова по „спорна администрация на гражданските правоотношения“ и е изяснила, че издадената по същия закон заповед не разрешава правен спор, а определя реда и начина за упражняване на материалните права и задължения между страните в производството. В същото тълкувателно решение е акцентирано върху спецификата на наказателния процес, като изрично е посочено, че задачите на ЗЗДН са различни от тези на наказателното производство, което се осъществява по правилата на НПК, в който изрично са предвидени и допустимите способи и средства за доказване /чл. 105, ал. 2 и чл. 106 от НПК/.
В това ТР се казва още, че всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се постигне подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати по нататъшни посегателства върху пострадалото лице.
В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като съдът събира доказателства и по своя инициатива.
Когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения) в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените действия, съставляващи актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата, от друга страна, е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.
Освен това, минали провинения и осъждания на ответника се взимат предвид като отегчаващи вината обстоятелства само при преценка на мерките, които съдът взема по отношение на насилника и размера на наказанието, което му налага, т. е. същите имат правно значение едва когато по делото бъдат доказани твърдените актове на домашно насилие.
Ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство.
Наличието на постановено решение, с което е издадена заповед за защита, не е пречка молителят да подаде срещу същия ответник нова молба за защита в случаите, в които ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо същия молител след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.
Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от общ характер, съдът изпраща преписи от материалите, съдържащи тези данни, до съответната прокуратура.
Съдът се произнася с решение в открито заседание. При фактическа и правна сложност съдът може да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.
С отхвърляне на молбата за защита съдът отменя и издадена заповед за незабавна защита.
Молбата ще бъде отхвърлена от съда като неоснователна, напр. когато: е налице разминаване между твърдяните в молбата увреждания и декларираните такива; актовете на насилие не съответстват на твърдянято в депозираната пред съда молба време, тъй като съдът е сезиран за конкретната дата; и двете страни са участвали в конфликта и сбиването.
Не съставлява домашно насилие и поведение, което е съобразено със свободата на съвременния човек като личност с емоции и право да изразява същите в обективната действителност, включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр. Дали пострадалото лице е изпитало тревожност, гняв, чувство на страх и несигурност, вследствие на комуникация с ответника, то това са психо – емоционални състояния за които не би могъл да се държи отговорен единствено и изцяло ответника, като същите са свързани с индивидуалността, здравословно, психическо, социално, интелектулално и общо състояние на всеки индивид.
При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита, която има действие за срок до 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита. Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7 – дневен срок от постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено.
Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. При подаване на жалбата не се внася държавна такса.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства.
Окръжният съд разглежда жалбата в 14 – дневен срок в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед. Решението на окръжния съд е окончателно.
Разноските по делото
При подаване на молбата за издаване на заповед за защита не се внася държавна такса. При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18 – годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение.
Според новелата на чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс, който не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
При това престъпление не се накърняват права на отделна личност, ако има такова засягане то е несъставомерно. Също така, за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК пострадалото от акт на домашно насилие лице няма качеството „пострадал“ по смисъла на чл. 74 НПК.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за защита от домашното насилие;
- Наказателен кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.