„Припознаване на дете“ – същност, форма, оспорване, унищожаване
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Припознаването е универсален способ за извънсъдебно установяване на произход и от майката, и от бащата. Винаги, когато в акта за раждане липсва титул за произход от двамата родители или само от единия родител, е налице хипотеза на неустановен произход от двамата родители или от единия родител.
Припознаването обявява произхода, считано от момента на раждането на детето. Водещ, както при института на осиновяването и презумпцията за бащинство, така и при този на припознаването, е интересът на детето.
Според действащия Семеен кодекс мъжът, който твърди, че е баща на детето, няма активна легитимация да предяви иск за установяване на произхода си на баща, защото законът му е предоставил друга възможност да установи своето бащинство – припознаването. Той може да предяви иск за бащинство само в хипотезата на чл. 66, ал. 2 от СК (когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход), ако извършеното от него припознаване бъде оспорено.
Припознаването представлява едностранен акт, който не се проверява по същество, тоест възможно е припозналият да не е родител на детето. Но и затова законът допуска припознаването да бъде оспорено.
Припознаването може да се извърши само по отношение на дете с неустановен произход от съответния родител, като е без значение дали детето е ненавършило пълнолетие или е пълнолетно или пък е встъпило в брак непълнолетен. Може да се припознава както извънбрачно, така и дете, родено през време на брак. Ако напр. жена в брачна връзка припознае дете като свое, то ще се счита автоматично за брачно на съпрузите, поради действието на презумпцията за бащинството на съпруга на майката (съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак).
Също така, припознаването създава правна пречка за търсене на нов произход от същия родител. Правните последици от припознаването се изразяват във възникване на родителско качество на припозналия и на родителски права и задължения спрямо припознатото лице, и то от момента на неговото раждане.
За извършването на припознаване не е необходимо съгласие на друго лице. То може да бъде извършено дори когато другият родител на детето е неизвестен.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс, всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.
За да породи припознаването действие, то следва да бъде вписано в акта за раждане.
В реш. № 7516/ 2022 г., състав на Върховния административен съд приема, че заявяване на припознаване, без да са налице доказателства за действителните родствени отношения, едва след настъпване на произшествие с фатален край за детето, е индиция за имуществени интереси.
Низходящи на детето са негови деца, внуци и т.н., т.е. роднини по права линия, които произхождат пряко или непряко от детето. Трябва да се отбележи, че наличието на низходящи, които се явяват наследници по закон от първи наследствен ред, изключва вероятността припознаването да се прави с користна цел, тъй като припознаващият като родител ще се окаже наследник от втори наследствен ред и ще бъде изключен от наследяване от призованите наследници от първи ред.
В реш. № 4907/ 2020 г. на ВАС, се казва, че абсолютната забрана за припознаване на дете, което е починало, може да влезе в противоречие с чл. 8 от Конвенцията, особено в случай, в който волеизаявлението за припознаване е извършено, докато детето е било живо, както и предвид изричното заявление на майката, че не оспорва припознаването. Ето защо на административния орган следва да бъде признато право на преценка дали да извърши вписването на припознаването, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая.
Един от аспектите на правото на зачитане на личния и семейния живот, установено в чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, е правото да се установи биологичната връзка между детето и биологичния му баща. Поради това, независимо, че нормата на чл. 64 СК не допуска припознаване на починало дете, което не е оставило низходящи, тази забрана, при прякото действие на ЕКПЧ не може да се счита за абсолютна, предвид предимството на ЕКПЧ пред националното право – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Становището на Европейския съд по правата на човека, изразено в решение от 08.12.2016 г. по делото Л.Д. и П.K. срещу България (Жалби № 7949/11 и 45522/13), че „невъзможността на бащата да установи биологичното си бащинство с детето си съставлява неспазване на личния живот и нарушение на чл. 8 от Конвенцията“, не е изолирано. ЕСПЧ приема несъответствие на национално законодателство с Конвенцията например по повод забраната за установяването на произход от биологичния баща на детето, докато съществува презумпцията за бащинство. Според съда, „зачитането“ на семейния живот по смисъла на Конвенцията „изисква биологичната действителност да има предимство пред една юридическа презумпция“. Нещо повече, в практиката си съдът приема, че „от момента на раждането на детето и поради самия факт на раждането между детето и родителят му съществува връзка, която е равностойна на „семеен живот“ с родителите, дори ако същите не живеят заедно“ и уточнява, че понятието „семейство“, употребено в чл. 8 от Конвенцията, не се ограничава само до отношенията, основани на брак, както и че „всяко дете от момента на раждането си е част от семейната единица“.
Форма на припознаването
Съобразно чл. 65, ал. 1 и 2 СК, припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7 – дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Но в реш. № 9747/ 2023 г., ВАС застъпва позицията, че припознаването е следвало да бъде съобщено на основание чл. 65, ал. 2 от СК и на настойника на малолетното дете, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от СК, настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129 от същия кодекс, т.е. правата и задълженията на родителя.
Чрез пълномощник може само да се депозира пред длъжностното лице по гражданско състояние декларацията с нотариално удостоверения подпис на припознаващия, но не и да се извърши самия акт на припознаването. Освен това, да се отбележи, че длъжностното лице не извършва проверка за съответствие на припознаването с биологичния факт на произхода на детето от припознаващия.
Длъжностното лице по гражданското състояние няма право да извършва преценка на заявлението за припознаване, но когато отказва вписване на такова заявление, то следва да съобрази доколко този отказ е съобразен с цитираната норма на чл. 8 ЕКПЧ (из реш. № 4907/ 2020 г., ВАС).
Оспорване на припознаването
Според новелата на чл. 66, ал. 1 и следващи от СК, родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по – късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.
(6) Припознаването може да бъде оспорено и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.
Искът на припознаващия по чл. 66, ал. 2 СК е положителен установителен иск (чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК). Предмет на този иск е установяването на факта, че припознатото дете произхожда от припозналия го (че е родено от припозналата го жена, съответно, че е заченато от припозналия го мъж). При уважаване на този иск от съда, длъжностното лице по гражданско състояние трябва да направи вписване на името на родителя в акта за раждане.
Оспорването пък на припознаването по съдебен ред от навършилото пълнолетие припознато дете, по чл. 66, ал. 4 СК, се осъществява чрез отрицателен установителен иск. Ответник е припозналият. Ако искът се уважи припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
Унищожаване на припознаването
Въпреки че припознаването е неоттегляем акт, е възможно да се предяви иск за установяване на неистинност на писмения документ, обективиращ заявлението за припознаване, на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
Неоттегляемостта на припознаването не изключва и възможността за неговото унищожаване, поради пороци във волята на припознаващия.
Текстът на чл. 67 СК, гласи че припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
Правото на унищожаване на припознаването се упражнява с конститутивен иск – чл. 124, ал. 3 ГПК. При уважаване на този иск всички правни последици от припознаването отпадат с обратно действие, т.е. счита се, че припозналият никога не е бил родител на детето.
Приема се, че молбата на припозналия за унищожаване не може да бъде уважена, ако се придружава с признаване на произхода. От друга страна, твърдението за неистинност на произхода, с което трябва да се съчетава искането за унищожаване на припознаването, не е необходимо да се доказва. Достатъчно е доказването на грешката, измамата, заплашването.
Ако волеизявлението за припознаване бъде унищожено с надлежно конститутивно решение, ще се счита, че припозналият никога не е бил родител.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Семеен кодекс;
- Европейска конвенция за правата на човека;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5;
- Практика на ЕСПЧ – https://hudoc.echr.coe.int/bul#{%22documentcollectionid2%22:[%22GRANDCHAMBER%22,%22CHAMBER%22]}.