Какво представлява правото на мирен протест
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Правото на протест в България се основава на Конституцията, детайлизира се в Закона за събранията, митингите и манифестациите и се защитава чрез съдебен контрол. Ограничения са допустими само по изключение – по силата на закона и при реална необходимост.
Първо да обърнем внимание, че чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, прокламира, че всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Следва да се съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека, че свободата на събранията и правото да се изразяват гледни точки чрез тях, са една от най – важните ценности на демократичното общество, напр. Решение от 02.10.2001 г. на ЕСПЧ по делото на Станков и Обединена Македонска Организация «Илинден» срещу България. И мерки от превантивен характер, целящи да ограничат свободата на събранията и на изразяването на мнение, освен в случаите, когато се предизвиква насилие или се отричат демократичните принципи, не служат на демокрацията и дори могат да представляват заплаха за нея.
На национално ниво
в чл. 43 от Конституцията на Р. България, е регламентирано, че гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон
Това е Закона за събранията, митингите и манифестациите, в който е уредено, че на събранията, митингите и манифестациите гражданите изразяват мнения, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин.
Гражданите не могат да бъдат преследвани и наказвани за организиране и участие в събрания, митинги и манифестации и за изразените от тях мнения, възгледи и становища освен ако това съставлява престъпление или друго правонарушение.
Събрания, митинги и манифестации могат да се провеждат по всяко време на денонощието освен в часовете от 22,00 до 8,00 ч.
В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:
1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
2. са в очевидно пияно състояние;
3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.
Такива лица се отстраняват от събранието или митинга, както и тези, които с поведението си пречат за провеждането му, грубо нарушават обществения ред.
Всеки организатор или участник отговаря за вредите, които по негова вина са причинени при провеждането на събранието, митинга или манифестацията.
Уведомяване на кмета на общината
За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. Тоест режимът е уведомителен, а не напр. разрешителен – след издаване на разрешение.
Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината предлага промяната им.
Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната;
2. застрашават обществения ред в съответното населено място;
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.
Забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването.
Така, кметът на общината разполага с оперативна самостоятелност да издаде ли забрана и в какъв обхват.
Но тази забранителна заповед трябва да се връчи по надлежния ред на организатора на събранието, митинга или манифестацията. Освен преценката за спазване на приложимите материалноправни разпоредби, без изложени мотиви не е възможен и контролът от съда за съответствие на административния акт с целта на закона.
Организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната за провеждането на събранието, митинга или манифестацията пред съответния административен съд в 3 – дневен срок от получаването й.
Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по нея в срок от 24 часа. Решението на съда се обявява веднага и е окончателно.
Изпълнението на закона е възложено на кметовете на общини.
Така, заповед за забрана за провеждане издадена от зам. – кмет, ще бъде прогласена за нищожна от съда.
Кметът на общината прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон. При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат.
Административнонаказателна отговорност
Съгласно чл. 14 ЗСММ, граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги или манифестации, се наказват с глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежат на по – тежко наказание.
Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица, определени от кмета на общината. Наказателните постановления се издават от кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите
Според новелата на чл. 174а., ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.
За да бъде съставомерно деянието по ал. 2, лицето трябва да е знаело за забраната и въпреки това да я е нарушило. С други думи, деецът трябва да е съзнавал противообществения характер на деянието си, да е предвиждал общественоопасните последици и да е искал настъпването им – т. нар. пряк умисъл, каквато форма на вина се изисква видно от текста на разпоредбата.
Ограничаването на мирния протест подлежи на строг контрол. Ако правата Ви са нарушени от органите на властта, потърсете професионална правна помощ!
Използвани източници:
- Европейска конвенция за правата на човека;
- Конституция на Р. България;
- Закон за събранията, митингите и манифестациите;
- Наказателен кодекс.