pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

След фрапиращия случай на скрити камери в столично училище, да разгледаме някои императиви касаещи видеонаблюдението, включая на работно място.

Видеозаписите, направени чрез системи за наблюдение, представляват лични данни, тъй като позволяват пряка идентификация на физическо лице. Поради това видеонаблюдението, когато включва запис, се счита за форма на обработване на лични данни.

Използването на системи за видеонаблюдение на работното място е допустимо само при ясно определена и законосъобразна цел. Когато работодателят въвежда видеонаблюдение с цел контрол върху работния процес, спазването на работното време или дисциплината, това може да се извършва единствено при наличие на правно основание, предвидено в нормативен акт, или при изрично и предварително дадено съгласие от служителите, включително чрез клауза в трудовия договор. Подобно наблюдение може да бъде оправдано и когато служи за гарантиране на производствената и трудовата безопасност, както и за защита на живота и здравето на определени лица, например при дистанционно следене на пациенти в лечебни заведения. Във всички случаи обаче видеонаблюдение в помещения за преобличане, санитарни възли и други зони, които не са свързани с изпълнение на служебни задължения, е недопустимо.

В някои области използването на видеонаблюдение е задължително, напр. секторите свързани с националната сигурност и отбраната, опазването на обществения ред, граничния контрол, дейност на банки и казина. В тези случаи видеонаблюдението е неразделна част от организацията на работата и служителите следва да бъдат информирани за този факт още преди започване на трудовото правоотношение.

Работодателят има задължение да информира служителите за извършваното видеонаблюдение по ясен и разбираем начин.

Това обикновено се осъществява чрез поставяне на информационни табели на видно място, които да указват, че обектът е под наблюдение. Ала само поставянето на символ или пиктограма на камера не би следвало да е достатъчно, за да се приеме, че задължението за информиране е изпълнено.

Съгласието на служителите за видеонаблюдение трябва да бъде дадено преди започване на записа. Работодателят носи отговорността и доказателствената тежест да установи, че съгласието е дадено доброволно и без натиск или други обстоятелства, които биха могли да повлияят на свободния избор на работника.

Служителят има право да възрази срещу видеонаблюдението, ако не желае да бъде записван, освен ако работодателят не докаже наличието на законово основание за това в конкретния случай.

Всеки служител има право на достъп до данните, които се отнасят до него, включително до видеозаписи.

Когато при упражняване на това право се засягат и лични данни на други лица, работодателят е длъжен да осигури достъп само до относимата част, като предприеме технически мерки за заличаване или маскиране на образите на останалите. При липса на такава възможност достъпът може да бъде предоставен единствено със съгласието на всички заснети лица.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от Конституцията, личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

В случай че служителят счита, че видеозаписи или други лични данни се съхраняват за по – дълъг период от необходимия за постигане на законната цел, той има право да подаде жалба до компетентния надзорен орган по защита на личните данни – Комисията за защита на личните данни. Претенции за обезщетение за претърпени вреди пък подлежат на разглеждане по съдебен ред.

От друга страна, в Наказателния кодекс

съществуват престъпни състави с единна, но усложнена конструкция, която визира различни форми на изпълнителното деяние и позволява деецът да осъществи една или повече от тях за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения, защитени от съответния престъпен състав. Касае се за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея.

Такова е и престъплението по чл. 339а, ал. 1 НК, регламентиращ, че който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. 

А според ал. 2 и 3 на същата разпоредба, ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. 

(3) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

Така, видеонаблюдението може да попадне в обхвата на тази норма, ако са налице следните елементи:

• използват се технически средства (камери);

• събирането на информация е негласно – т.е. лицата не са уведомени, че се извършва запис;

• липсва законово основание или разрешение;

• заснемането засяга личната сфера на лицата (поведение, действия, присъствие).

В такива случаи деянието може да се квалифицира и като престъпление.

Ако имате подобен казус и искате да инициирате административно или съдебно производство, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Конституция на Р. България;
• Наказателен кодекс.