Поемните лица
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съобразно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, в досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.
(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото.
(3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели.
(4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили.
С присъствието на поемни лица закона свързва законосъобразното провеждане на самите процесуално – следствени действия. Поемните лица са гарант за правилното отразяване в съставения протокол на извършеното следствено действие и съответно при оспорване на обективността на направените отразявания или на тяхната точност и пълнота, да свидетелстват за оспорените обстоятелства, евентуално да бъдат разпитани за други обстоятелства, свързани с извършеното следствено действие и/ или с констатациите при него, които са наблюдавали.
Органът, извършващ съответното действие е длъжен да разясни правата на поемните лица и да им даде възможност да се запознаят със съдържанието на протокола преди да го подпишат. Разясняването на правата на поемните лица и подписването от тях на протокола са гаранция за законосъобразността на извършените действия.
Но дали поемните лица ще прочетат съдържанието на предоставения им документ зависи изцяло от тяхното желание и добросъвестност. Неизпълнението на тези законови предписания обаче не води автоматично до изключване на писменото доказателствено средство от доказателствената съвкупност. Такава последица може да има, само ако посочените пропуски водят до възникване на основателно съмнение в достоверността на отразените в протокола обстоятелства (реш. № 50189/ 2022 г., ВКС).
Законът не изисква от поемните лица да контролират действията на разследващия орган, нито да възпроизвеждат в подробности напр. точното място на следите, предметите и превозните средства, описани в съставения протокол. Тяхното присъствие при осъществяване на следственото действие има за цел да гарантира достоверност на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията на компетентните органи.
Така, отсъствието на поемни лица при извършването на съответното действие по разследването, което е предвидено да се осъществява в присъствието на такива лица, опорочава самото действие, съответно прави невъзможно ползването на констатациите при извършването му и събраните чрез него данни.
Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
Свидетели могат да бъдат и поемните лица, но разпитът им не е задължително следствено действие.
Освен това, участието на едни и същи поемни лица при осъществяването на повече от едно следствено действие не е нарушение.
Липсва нормативно изискване за определен образователен ценз, който следва да притежават, за да е валидно извършено действието, на което присъстват (из реш. № 425/ 2015 г., ВКС).
В реш. № 212/ 2024 г., ВКС приема, че дори обстоятелството, че едно от поемните лица при огледа е било неграмотно само по себе си не е пречка за пълноценното му участие в следственото действие, ако е спазено условието протоколът от извършването му да е бил прочетен на лицето, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише при липса на възражения.
Сред нарушенията свързани с поемните лица, могат да се споменат – да не им се разяснят правата, да бъдат държани на места, от които не могат да виждат всички действия, да бъдат извикани по – късно и др.
Законът не забранява поемни лица да бъдат и служители на МВР. Както се посочи, в НПК се регламентира само това да са лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка в реш. № 517/ 2010 г. на ВКС се казва, че изпълнението на служебните задължения на полицейски служители при задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, не ги прави и заинтересовани от изхода на делото, за да не могат да участват като поемни лица.
Поемните лица често се подценяват, а допуснатите нарушения могат да се окажат решаващи за изхода на делото. Ако имате съмнение за законосъобразността на процесуални действия, навременната адвокатска защита е от значение!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.