Управляване на МПС след санкция по административен ред – престъпленията по чл. 343в от Наказателния кодекс

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 343в, ал. 1 от Наказателния кодекс, който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. 

При това престъпление лицето е поначало правоспособно, но по административен или съдебен ред е временно лишено от право да извършва такава дейност, но в срока на изтърпяване на такова наказание управлява МПС и за това е наказано по административен ред (съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 300 лв. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред) и въпреки това отново е седнало зад волана, за което вече следва да му бъде потърсена наказателна отговорност. 

Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което управлява МПС. А субективната страна изисква деецът да съзнава, че е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и въпреки това отново да управлява МПС без такова свидетелство. 

Според новелата на чл. 343г НК, в случаи на чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 (лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност) и може да постанови лишаване от право по т. 6 (лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност).

Съобразно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. 

Високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК се обуславя не само от обстоятелството, че деецът управлява МПС без съответно свидетелство, защото не всяко управление без свидетелство за правоуправление е престъпление. Тя се извежда преди всичко от факта, че спрямо извършителя вече е осъществена административнонаказателна репресия за същото деяние и то преди по – малко от година.

Субект на това престъпление може да бъде отново всяко наказателноотговорно лице, което управлява МПС. Престъплението е на формално извършване (деянието е довършено с осъществяването на всички елементи от неговия състав, без да се чака настъпването на конкретен престъпен резултат) и изисква наличие на пряк умисъл. 

Водач на МПС е неправоспособен, когато никога не му е издавано СУМПС или когато е бил правоспособен, но е загубил тази правоспособност заради отнети контролни точки. Загубата на правоспособност заради отнети контролни точки настъпва по силата на закона и водачът е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. 

И ако въпреки своята несправоспособност деецът управлява МПС, той върши нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност. Когато след наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от ЗДП.

В ТР № 1/ 2016 г. на ОСНК на ВКС, се казва, че интелектуалният момент включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението – това, че е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че отново управлява МПС без съответно свидетелство за управление. За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното наказване, несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече – т.е. за момента на влизането в сила на наказателното постановление. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. 

Субективната страна на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването), подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. 

Ако имате нужда от адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;
  • Закон за административните нарушения и наказания;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.