Касационните основания в наказателното съдопроизводство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, но отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
Съгласно чл. 348, ал. 1 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс (1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото);
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Обхват на проверката
Касационната проверка е само по повод посочените касационни основания и само по изложените в тяхна подкрепа данни.
Както винаги е подчертавано от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, поначало тя е съд по правото и като такава не се занимава с оплаквания за необоснованост, недоказаност и непълнота на доказателствата. Те не са касационни основания. Например с проверка за необоснованост е свързана дейност на съда да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници.
А оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.
Нарушението на материалния закон като касационно основание
В принципен аспект неправилното приложение на материалния закон се обсъжда тогава, когато фактите от кръга на чл. 102 от НПК са надлежно изведени от съда въз основа на обективен, всестранен и логически обоснован анализ на доказателствената съвкупност, но направените въз основа на тях правни изводи не са довели до вярно приложение на закона. Разпоредбата на чл. 102 НПК регламентира, че в наказателното производство подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение, както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице;
4. обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс (относим към имуществото, което се отнема в полза на държавата).
Материалната незаконосъобразност на оспорен съдебен акт напр. означава, че не е приложен правилно материалният закон (примерна формулировка – съдът неправилно е приложил материалния закон приемайки за доказано нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, защото материалният закон би могъл да се приложи правилно единствено спрямо законосъобразно установена фактическа обстановка) или не е приложен закон, който е трябвало да намери приложение.
Конкретни хипотези на нарушение на материалния закон са например:
- наложено е наказание лишаване от право, което подсъдимият не притежава въобще;
- несъобразяване с всички осъждания, за които съдът е имал данни;
- непосочването периодичността на срещите с пробационен служител;
- или пък съдът вместо да разгледа конкретно деяние като усложнена престъпна дейност и да го квалифицира като такова, го раздели по недопустим начин на няколко отделни престъпни състава.
Съществените процесуални нарушения като касационно основание
Приоритетно се преценява именно това касационно основание, защото материалният закон би могъл да се приложи правилно единствено спрямо законосъобразно установена фактическа обстановка.
В теорията и практиката се приема, че като „съществено” може да се определи това нарушение, което ако не е било допуснато съдът по всяка вероятност би достигнал до други изводи, резултатът от разглеждането на делото би бил друг и то се е отразило върху правилността на съдебния акт.
Това, което касационният съд има задължение да провери, в контекста на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение у контролираната съдебна инстанция, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план (фрагмент из реш. № 54/ 2024 г., ВКС).
Процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото.
С оглед централното място на съдебната фаза в наказателния процес, оплаквания за пороци в досъдебното разследване по начало не съставляват основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 и това е видно от очертаните в чл. 348, ал. 3 от НПК нарушения. Принципно отклонения от процесуалните изисквания в досъдебната фаза могат да рефлектират върху правата на страните и само в случай, че не са отстранени от съда биха могли да насочат към процесуален порок. В контекста на изложеното, възражение за допуснато на досъдебното производство нарушение на принципа по чл. 14 от НПК не налага самостоятелно обсъждане. Преценката на обвинението, върху какви доказателства да изгради обвинителната си теза е в рамките на суверенното му право (реш. № 378/ 2024 г., ВКС).
В друго съдебно решение – № 76/ 2024 г., върховните съдии приемат, че проверката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свежда до проверка въз основа на посочените в касационната жалба данни, които следва да бъдат конкретни, а не общи, дали контролираната инстанция е спазила процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и дали аналитично – оценъчната й дейност, обективирана в проверявания съдебен акт, позволява да се проследи начина, по който е формирала вътрешното си убеждение по фактите и по правото.
Някои примери за съществени процесуални нарушения
- По принцип пропускът на съда да разгледа защитната теза представлява съществено процесуално нарушение, особено когато не е тя не е изградена хипотетично, а е базирана на конкретни доказателства (реш. № 219/ 2020 г., ВКС).
- Отказът да бъдат събрани доказателства би се отразил върху правото на защита на подсъдимото лице, и съответно би могъл да бъде преценен като съществено нарушение на процесуалните правила, ако отказът на съда да събере поисканите доказателства е немотивиран, или ако този отказ е довел до непопълване на доказателствената съвкупност и е попречил за изясняване на всички релевантни обстоятелства (реш. № 377/ 2016 г., ВКС).
- Всяко отклонение от принципите на чл. 13 НПК (съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс) и чл. 14 НПК (съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила) представлява съществено процесуално нарушение (реш. № 389/ 2014 г., ВКС).
- Когато съдът не се е произнесъл по гражданската претенция е налице непълнота на съдебния акт и съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане (реш. № 215/ 2010 г., ВКС).
- Като не е изпълнил вмененото му от закона задължение да одобри споразумение, което не противоречи на закона, съдът е допуснал процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на постановения от него акт (реш. № 212/ 2009 г., ВКС).
- Допуснатите на предварителното производство нарушения на процесуалните правила са съществени, само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и неговия повереник и гражданския ответник и неговия повереник. Правата на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец, гражданския ответник и техните повереници са винаги ограничени при неизвършване на действията по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на следствието и изготвяне на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата от закона процесуална форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното извършване. (ТР № 2/ 2002, ОСНК на ВКС).
Липса на мотиви
Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато мотивната част на решението е неясна, непълна, противоречива или отсъства въобще, е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК.
В практиката на ВКС еднозначно е прието, че противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като диспозитивът и мотивите на присъдата са етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво (реш. № 103/ 2020 г., ВКС).
Съобразно констатациите в реш. № 286/ 2024 г., ВКС, при липсата на мотиви винаги се касае до невъзможност страните и контролиращите инстанции да установят действителната воля на решаващия съд. Тази последица от незаконосъобразната процесуална дейност на съда накърнява правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на съдебния орган по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, а, от друга страна, осуетява възможността да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите и правилността на този логически процес в процесуален аспект.
Липса на мотиви ще е налице, когато в съдебния акт няма изложени никакви аргументи относно приетите фактически положения (не са посочени фактите на деянието) и/ или относно тяхната правна квалификация (не е посочен приложимия спрямо тях материален закон); когато не са обсъдени релевантните доказателствени материали, вкл. и такива с противоречиво съдържание; когато са игнорирани съществени възражения и доводи на страните. Именно в тези случаи отсъства собствената аналитична и оценъчна дейност на съда, респ. не е формирано и проявено суверенното вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав.
И в практиката по приложение на чл. 6 от ЕКЗПЧ (който гласи, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона), ЕСПЧ приема, че съдът следва да правораздава чрез излагане на ясни и адекватни аргументи за взетите от него решения и че само мотивираните съдебни актове могат да покажат на страните, че са били изслушани от съда и доводите им са били разгледани и тогава решението би било прието доброволно от тях.
Незаконен съдебен състав
Например разглеждането на делото от съд, който не е бил безпристрастен, съставлява касационното основание по чл. 348, ал. 2, т. 3 НПК – постановяване на присъдата или решението от незаконен състав.
По този пункт, ВКС в реш. № 59/ 2021 г., разяснява, че за да се счете, че съдът не е бил безпристрастен, е необходимо да съществуват обективно конкретни обстоятелства и факти, които да са от такова естество, че от позицията на външен наблюдател по делото да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съда и да указват на предубедеността или на пряката или косвена заинтересованост на съдебния състав или на негов отделен член от изхода му.
Независимо от наличието на уважителни причини, при загуба на качеството на съдия, в това число при преминаване на друга длъжност или при смърт, липсата на подпис на член от съдебния състав, постановил въззивния съдебен акт, следва да се третира като нарушение изпълващо касационното основание по чл. 348, ал. 3 , т. 3 от НПК „незаконен съдебен състав“. Последното също би дало основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав (реш. № 77/ 2022 г., ВКС).
И още, в съдебната практика (напр. Реш. № 274/ 2018 г., ВКС) и в теорията се извежда, че съдебният състав е незаконен, когато: 1) в него участват ненадлежно назначени съдии и съдебни заседатели (в нарушение на принципа по чл. 9 от НПК); 2) членовете на състава не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 1 – 4 от НПК; 3) делото се разглежда в нарушение на родовата подсъдност по чл. 35, ал. 1-3 от НПК, чл. 396, ал. 1 и 2 от НПК и чл. 411а, ал. 1 и 2 от НПК; 4) е проявена причина за отвод по чл. 29, ал. 1 от НПК или делото не разгледано от независим и безпристрастен съд (чл. 29, ал. 2 от НПК); 5) при нарушаване на принципа за неизменност на съдебния състав по чл. 258 от НПК; 6) в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, въведен с чл. 9 от Закона за съдебната власт.
Явно несправедливото наказание като касационно основание
Съобразно константната практика на върховната инстанция за явна несправедливост на санкцията ще се касае, когато размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Наказанието, което се налага за извършено престъпление, не е самоцел, а се съобразява със съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, със спецификата на конкретния случай, и с целите по чл. 36 НК. Когато наказанието не съответства на тежестта на деянието и на особеностите на личността на извършителя, както и когато то не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, наложеното наказание не отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, в която хипотеза е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК (реш. № 200/ 2024 г., ВКС).
Пример за явна несправедливост
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при максимално предвиден размер от три години, когато наложеното наказание е в размер на две години /над средния размер/, последното се явява явно несправедливо по критериите посочени в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, пише в реш. № 195/ 2009 г. на ВКС.
В административнонаказателното производство,
съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно – процесуалния кодекс. А тези основания са именно посочените в чл. 348, ал.1 от НПК.
Ако търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
- Закон за административните нарушения и наказания.