Отменителен/ Павлов иск (чл. 135 ЗЗД)
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.
Съгласно чл. 135, ал. 1 и следващи от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
(4) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава, когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника.
Целта на Павловия иск е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника с трето лице, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие остава действително за страните, но се счита за недействително (т.е. за нестанало) по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на друго лице.
Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право – кредиторът да може да се удовлетвори от сумата, получена при принудително изпълнение върху имуществото, предмет на атакуваното правно действие.
Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на действително вземане, като е без значение облигационната връзка, от която произтича вземането. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Ако пък договорът, предмет на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е нищожен, то искът е допустим, но неоснователен – нищожната сделка не съществува за правния мир и тя няма как да накърни интересите на кредитора.
Паралелен съдебен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, е основание за спиране на производството по Павловия иск.
Друго специфично е, че решенията по чл. 135 ЗЗД не формират сила на пресъдено нещо по въпроса относно съществуването на вземането на ищеца – кредитор.
Увреждащото действие
В реш. № 201/ 2018 г., състав на ВКС приема, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена.
Възражение в посока, че длъжникът разполага с друго имущество извън разпореденото или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Кога е налице знание за увреждане
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 ЗЗД (реш. № 34/ 2022 г., ВКС).
По – конкретно, при едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните правни сделки (договори) двете страни правят волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права.
А в реш. № 64/ 2021 г. ВКС приема, че за субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за увреждащото действие – не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според които да заключи, че е възникнало вземане.
Така, за да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора, съдържанието на неговото вземане и т.н.
Или пък обстоятелството, че по отношение на процесния имот е имало вписана възбрана обуславя предположението, че преобретателят като трето лице е знаел, че със сделката се увреждат кредиторите на прехвърлителя, защото вписването прави сделката публична.
Оборимост на презумпцията за знание
Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника.
Така, ако тези лица твърдят, че не са знаели за увреждането, тяхна е доказателствената тежест. Законодателят е установил оборимата презумпция за знание в полза на кредитора поради трудността за доказване на знанието за увреждане като психично състояние.
Доказване на знанието за увреждане
Знанието на третото лице приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, е факт който подлежи на доказване в производството като доказателствената тежест за него се носи от кредитора – ищец по отменителния иск.
Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Такова ограничение не съществува по отношение на знанието на третото лице приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, поради което то може да бъде доказвано и чрез косвено доказване.
Пълното доказване (пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство) може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по – значими или категорични в сравнениe с други.
Знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства – писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещите лица.
Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността (чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД).
Това правило пък дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен.
Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това правило се отнася и до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато исковата молба не подлежи на вписване.
Ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче по аргумент за противното от чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде непротивопоставимо (относително недействително) спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Това разрешение следва да намери приложение и при прехвърляне на имуществото от лицето, в чиято полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, когато исковата молба не подлежи на вписване (ТР № 2/ 2017 г., ОСГТК на ВКС).
Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД обхваща не само първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и последващите сделки, които го увреждат.
Обстоятелството дали приобретателят по определена сделка при сключването й е бил добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД не предвижда самостоятелен иск. Тази разпоредба урежда единствено предпоставките, при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима на кредитора. С оглед на това кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за уважаване на иска (ТР № 2/ 2017 г., ОСГТК на ВКС).
Целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото.
Когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл. 135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането на кредитора, при недобросъвестност на последния приобретател искът следва да бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са били само средство за постигане на увреждането. Когато последният приобретател е придобил имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е идентично с това на неговия праводател, т.е. искът може да бъде уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска.
Поради това, когато последният приобретател е придобил безвъзмездно имуществото от праводатели, които също са го придобили безвъзмездно, искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен. При няколко последователни прехвърляния, част от които безвъзмездни, а друга част – възмездни, уважаването на иска по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание се обуславя от добросъвестността на този праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, независимо от добросъвестността на останалите междинни приобретатели (на безвъзмездно или възмездно основание). Ако този междинен праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, е бил недобросъвестен, искът по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание следва да бъде уважен, независимо от неговата добросъвестност. Ако обаче същият междинен праводател е действал добросъвестно и спрямо него искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде уважен, извършеното от него безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател – е относително недействително спрямо кредитора (ТР № 2/ 2017 г., ОСГТК на ВКС).
Ако действието е извършено преди пораждане на вземането, кредиторът може да атакува сделката, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали, за да го увредят.
С разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, в този случай не се прилага.
Един пример из съдебната практика в този контекст – реш. № 7/ 2020 г. на ВКС: независимо от близката родствена връзка между поръчителя и третите лица – негови синове, нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не се прилага когато се установи, че вземането на кредитора е възникнало след сделката, за която твърди, че го уврежда. Безвъзмездността на сделката и родствената връзка между длъжника и третите лица, като баща и синове, в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД не са факти, които да са свързани с презумпция в закона.
Поръчителство
Спорно е дали защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
Доколкото в реш. № 245/ 2017 г. на ВКС се казва, че поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и при условията на солидарност /освен ако не е уговорено друго/. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона / чл. 133 и сл. ЗЗД / способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представляла и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е очевидно противоречие със смисъла на този институт.
Иначе заплатилият дълга поръчител може да оспори увреждащото го действие при същите условия, при които може и увредения кредитор, в чиито права встъпва.
Павлов иск и цесия
Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Щом сделка или действие извършени от длъжника са били увреждащи за първоначалния кредитор, то сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия кредитор. Понежи и цесията (договор за прехвърляне на вземането) не санира недобросъвестността на длъжника.
Цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането (ТР № 2/ 2021 г., ОСГТК на ВКС).
При прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка
В реш. № 7/ 2012 г., ВКС обяснява, че качеството на кредитор в случаите, при които е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за наследника на праводателя – прехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, т.е. от този момент за наследника възниква правото на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – да иска разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от страна на приобретателя, както и правото на иск по чл. 135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди кредитора.
Апортът или непаричната вноска в акционерно дружество
представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в съответно търговско дружество (реш. № 122/ 2016 г., ВКС).
Павлов иск при предварителен договор
Страната – купувач по предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, като кредитор с непарично вземане и носител на потестативно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, също може да се ползва от защитата на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като длъжникът се е разпоредил с предмета на дължимата престация и се е поставил в положение да не изпълни задължението си.
Затова и върховните съдии, в реш. № 18/ 2016 г. разясняват, че когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор.
За кредитора по предварителния договор успешното провеждане на Павлов иск осигурява възможност да се обяви за окончателен сключеният предварителен договор, поради което в този случай производството по чл. 135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Несеквестируемо имущество
Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, като тя отпада вследствие на сделката (опр. № 39/ 2016 г., ВКС).
Павлов иск и съпружеска имуществена общност
Успешното провеждане на отменителния иск не може да има за последица прекратяването на СИО.
За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, лична собственост, се обявява изцяло за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД (реш. № 8/ 2018 г., ВКС).
А за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за една втора идеална част от имота (реш. № 199/ 2018 г., ВКС).
Погасителна давност на иска
Възможността да се претендира недействителност се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, с начало – датата на сключване на съответната увреждаща сделка (реш. № 286/ 2024 г., ВКС).
Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност, нито е причина за прекъсването или спирането й.
Давността по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД се прекъсва, ако се предяви този иск, а не при предявяването на друг такъв.
Недействителност на действия и сделки в данъчно – осигурителното производство
Според новелата на чл. 216, ал. 1 и следващи от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти – кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по – силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това.
Ако имате нужда от правен съвет — свържете се с мен!
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Данъчно – осигурителен процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.