Характеристика на договора за поръчителство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Едно лице може да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение както по собствена инициатива, така и по инициатива на длъжника или на кредитор. Законът не изисква съгласие от длъжника за поемане на поръчителство. Законът не изключва дори възможността да се поръчителствува въпреки несъгласието на длъжника.
Поръчителството има белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице (главен длъжник) да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото (главно) задължение.
В реш. № 60260/ 2022 г., ВКС приема, че писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен (отделен) документ, така и в случаите когато той е инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен договора за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в който договора е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните. Освен, че е форма за действителност на договора за поръчителство, писмената форма по чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е и форма за доказване на конкретните уговорки между страните по него, в случай на спор между тях.
Липсва законова разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗД, която да определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство. Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по – леки или при по – тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи, за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят.
Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство.
С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е. поръчителят дължи същата престация, както и главния длъжник, освен ако не е уговорено друго с кредитора или това друго не следва от естеството на дължимата престация. Затова уговорките свързани с индивидуализирането на това задължение – за определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността му са такива свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва да се съдържат в договора.
Отговорността на поръчителя обхваща всички последици от неизпълнението, вкл. лихви, неустойки и разноски. Договор за поръчителство може да бъде сключен за всякакъв вид главни задължения по едностранни, двустранни или многостранни сделки, а поръчител може да бъде както физическо, така и юридическо лице.
След като главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение /арг. от чл. 142 и чл. 148 ЗЗД/, същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си.
Съгласно чл. 138, ал. 1 и следващи от Закона за задълженията и договорите, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.
(2) Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.
Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по – леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по – тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение (чл. 139).
Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането (чл. 140).
Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 и 2, гласи че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. (2) Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.
Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение (чл. 142).
А в следващият чл. 143, ал. 1 и 2 е регламентирано, че поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. (2) Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
Длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя (чл. 144).
Когато няколко лица са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части (чл. 145).
Встъпване в правата на кредитора
Ако плати чуждия дълг, задължението на поръчителя се погасява и той встъпва в правата на кредитора, а ако не плати – остава солидарно задължен спрямо кредитора за цялото вземане.
Според новелата на чл. 146, ал. 1 и следващи от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. (2) Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. (3) Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.
Вземането на поръчителя възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този момент той става кредитор на мястото на първоначалния кредитор, като вземането на поръчителя е различно по основание, а неговият размер се формира от размера на изплатения чужд дълг, лихви, разноски, вкл. и разноски по изпълнението.
Поръчителството се прекратява, както при погасяване (прекратяване) на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя.
Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи – прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заместване на длъжника, поради изтекла давност (5 години; а с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено) и др. При последното основание обаче следва да се съобразят законово предвидените изключения от акцесорната отговорност на поръчителя по чл. 148 ЗЗД, който гласи, че прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право – ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение.
Съгласно чл. 147, ал. 1 и 2 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. (2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство.
Въпросът за началният момент, от който започва да тече 6 – месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителите при наличието на договор за банков кредит и погасителен план, в който е уговорено връщане на представената парична сума при разсрочени плащания от страна на кредитополучателя, в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост, е разрешен с ТР № 5/ 2022 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. С достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и ако обективно са настъпили уговорените обстоятелства за предсрочната изискуемост, изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Следователно, ако по отношение длъжника кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, то и предявен срещу поръчителя иск по чл. 422 ГПК (иск за съществуване на вземането) също ще е неоснователен.
Промяната на срока на договора, по споразумение между кредитора и длъжника, освобождава поръчителя от отговорност изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият с новото споразумение е договорен като по – късен от първоначалния. При договор с продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. Поръчителят ще отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му.
Последващи изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД (задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това) и с оглед последиците на предложение второ на разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.
Невъзможността за кумулиране правните последици на чл. 147 ал. 2 с тези на ал. 1 на същата разпоредба от ЗЗД, предпоставят и извода, че с продължаването на срока отговорността на поръчителя, освен ако би се съгласил изрично, отпада (разяснява ВКС в реш. № 225/ 2016 г.).
Така, поръчителството се прекратява и при недаване на съгласие от страна на поръчителя за продължаване на срока за изпълнение на главното задължение – в хипотезата на чл. 147, ал. 2 ЗЗД.
Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД
(кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането) е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
В случаите, когато се обезпечава чуждо задължение с конкретно определено имущество, отговорността на предоставилия обезпечение ще е ограничена до това имущество и в този случай не може бъде проведен успешно иск по чл. 135 ЗЗД срещу него за това, че се е разпоредил с каквато и да е друга негова вещ или право.
Ако този материал Ви е бил полезен и търсите адвокатска консултация по договор за поръчителство, ще се радвам да съдействам!
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.