pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 194, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. 

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. 

(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Обективна и субективна страна на кражбата

В доктрината и в съдебната практика неотклонно се приема, че изпълнителното деяние по „отнемането“ на чужди движими вещи, включва два акта – прекъсване от страна на дееца на упражняваната от собственика или държателя им фактическа власт и установяването на своя фактическа власт.  Намерение за своене ще е налице винаги, когато деецът би желал след отнемането да се разпорежда с вещта в свой или чужд интерес, като лиши пострадалия трайно от възможността да ползва своята вещ.  

В реш. № 458/ 2023 г., ВКС обяснява, че фактите, въз основа на които се приема, че вещта е чужда, и че извършителят е установил власт върху нея без съгласието на досегашния владелец, следва да бъдат предявени на подсъдимия, за да може, ако желае да ги опровергае. В противен случай би било ограничено правото му на защита, и нарушението би било съществено.

Кражбата е възможна само при пряк умисъл. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление, следователно – и самото престъпление. Например признака, че вещта е „чужда“ е отразен неправилно в съзнанието на дееца. Тогава, съобразно закона и чл. 14, ал. 1 НК, ще се изключи умисъла на дееца относно това престъпление. По същия начин стои въпроса и с признака „без негово съгласие“.

Така, необходимо е да бъде установено, че деецът е съзнавал всички елементи от обективния състав на това престъпление и че е действал с намерение противозаконно да присвои вещта. Затова вземането на вещта с намерение само за прослужване не е кражба.

Предмет на престъплението кражба

Дърветата са недвижими вещи и като такива не могат да бъдат предмет на престъплението кражба (реш. № 249/ 1998 г., ВКС). 

Предмет на кражба могат да бъдат електрическа, топлинна и друга енергия, когато ползването им се заплаща (Постановление № 6/ 1971 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/ 1987 г.).

Незаконосъобразно е и твърдението, че кабелът е бил негоден предмет на кражба, тъй като е бил бракуван, но той има стойност като скрап (реш. № 102/ 2015 г., ВКС).  

Забравена и загубена вещ

Да стъпим пак върху непреходните постановки на Постановление № 6/ 1971 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/ 1987 г. – загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Когато владелецът е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба – отнемане на владението на вещта.   

Забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.   

Съучастие при кражбата

Кражбата е извършена от две или повече лица, предварително сговорили се, само когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най – малко двама съизвършители.

За да е съизвършител в престъплението, не е необходимо деецът да участвува в двете фази на изпълнителното деяние, поради което лицето, което пази докато съучастника пряко отнема вещите, а след това заедно с него се отдалечава от местопроизшествието, целейки установяване на трайна фактическа власт, е съизвършител, а не помагач. Това е така, защото той обективно е участвувал във втората фаза на изпълнителното деяние – в трайното установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението (из реш. № 478/ 1998 г., ВКС). 

А пазачът, който охранява другиго, докато извършителят отнеме вещта, е помагач, защото обективно не участва в изпълнителното деяние на кражбата (ТР № 54/ 1989 г., ВС).  

Кражба при посредствено извършителство е налице, когато деецът причинява виновно и противоправно престъпния резултат като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина. 

Приготовление и опит за кражба

Опит за извършване на кражба има, когато деецът е предприел действия пряко насочени към отнемане на вещта от владението на другиго.

В реш. № 140/ 2016 г., състав на ВКС приема, че опит за кражба е налице и в случаите когато деецът е извършил действия за отнемане на вещи от места, където обикновено се държат такива, дори да не са се оказали налице или да не са намерени.   

Съотношение с други престъпления

Разграничителният критерий между вещното укривателство и помагачество към кражба е моментът на даване съгласие за укриване, придобиване или за спомагане да бъдат отчуждени крадените вещи. 

И когато вещта е била предмет последователно на кражба и вещно укривателство, и не може да бъде върната, гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД за нейната равностойност се носи от авторите и на двете престъпления. Отговорността им при това е солидарна, тъй като „увреждането е причинено от неколцина“. В случая вредата се изразява в окончателното лишаване от владение върху вещта на лицето, от когото тя е отнета, и тази престъпна последица очевидно е в причинна връзка с деянието както на крадеца, така и на укривателя.

Унищожаване или повреждане на чужда вещ може да се извърши заедно с кражба, когато е отнета такава част от вещта, без която тя става постоянно или временно негодна за предназначението си (реш. № 413/ 1995 г., ВС). 

Разграничителният критерий между кражбата на чуждо моторно превозно средство и противозаконното отнемане на чуждо моторно превозно средство по смисъла на чл. 346 НК е в субективната страна на деянието. Когато деецът с обективираните си действия е манифестирал намерение да присвои моторно превозно средство, да се разпорежда с него като със своя вещ, деянието следва да се квалифицира като кражба. В случаите, когато деецът отнема противозаконно, макар и пак без съгласието на собственика, чуждото моторно превозно средство, с намерение да го ползва кратковременно и да го изостави, без да обективира други разпоредителни действия с него, присъщи само на собственика му, налице е престъпление по чл. 346 НК. Един от характерните белези на това престъпление е намерението за краткотрайно ползване на противозаконно отнетото моторно превозно средство. 

А за разлика от длъжностното присвояване, при кражбата деецът няма фактическа власт върху предмета на престъплението.  

Налице пък е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи. 

В обратния случай, пример даден в Постановление № 8/ 1956 г., Пленум на ВС – лицето, което охранява един склад или помещение, или пък охранява вещите изобщо, не притежава владението им и ако посегне върху тях, върши кражба, а не присвояване.   

Квалифицирани състави на кражбата

Съгласно чл. 195, ал. 1 и следващи от НК, за кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години: 

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие; 

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор; 

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот; 

4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин; 

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай; 

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение 

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно; 

8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник; 

9. ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8; 

10. ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия. 

11. ако кражбата е с цел набавяне на средства за извършване на престъпление по раздел I от глава първа „а“ и по чл. 114м, ал. 2 и 3, чл. 114о, ал. 1 и 2 и чл. 114р. 

12. ако предмет на кражбата е моторно превозно средство. 

(2) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. 

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, от Държавна агенция „Национална сигурност“, от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, от Държавна агенция „Разузнаване“ и Националната служба за охрана. 

(4) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. 

(5) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3, 4 и 12 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Кражба при бедствие

За да се квалифицира кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 1 НК, е необходимо да бъде установено, че вследствие на настъпилото обществено бедствие е създадена обществена обстановка, която създава условия за извършването на кражбата, и че деецът се е възползвал от нея при отнемането на вещите.   

Предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 1 НК могат да бъдат и вещи, които се намират във владение на лица, заети с извършване на работа, свързана с бедствието (Постановление № 6/ 1971 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/ 1987 г.).   

Кражба на вещ без надзор

Предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи – на поле, в населено място и пр. Оставянето на моторно превозно средство на улицата е друг типичен случай на движима вещ, която се намира без постоянен надзор.  

Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК – кражба чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имуществото, предмет на кражбата, изключва приложението на чл. 195, ал. 1, т. 2 НК за същата кражба, защото имуществото не е било оставено без постоянен надзор (реш. № 289/ 1996 г., ВС).

Взлом

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че не е необходимо деецът да е положил особени усилия или да е употребил някакви оръдия за преодоляването на преградата, като част от изпълнителното деяние на взломната кражба.   

Предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна са налице тогава, когато изпълнителното деяние включва преодоляването на преграда, здраво направена за защита на лица или имот и отнемане на движима вещ с намерение за противозаконното й присвояване, като от субективна страна е необходимо деецът да действа с умисъл за кражба още при разрушаването, повреждането или подкопаването на преградата.    

Без значение е от какво е изработена преградата, съставляваща вещ или съоръжение, а от значение е единствено нейното естество, респ. предназначение (реш. № 163/ 2014 г., ВКС).    

Обстоятелството, че преградата е крехка или че стойността й е незначителна, не е пречка за квалифициране на кражбата като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК (реш. № 129/ 1985 г., ВС).

Взлом срещу унищожаване или повреждане

Съставите на чл. 216, ал. 1 НК (който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ) и чл. 195, ал. 1, т. 3 НК имат самостоятелно съществуване и разграничението между тях при едно и също по съдържание изпълнително деяние следва да се търси, като се изхожда единствено от стойността на увреденото имущество. 

Когато повреденото имущество /прегради/ е на стойност, която не е малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тогава наред с престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК деецът извършва и престъпление по чл. 216, ал. 1 – 3 НК (реш. № 167/ 1995 г., ВС). 

Кражба с МПС

Първият състав по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК има предвид случаите, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозното средство, но го е използувал за превоз на имуществото и за отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него.   

Кражба с техническо средство

За да бъде осъществен вторият състав по чл. 195, ал.1, т. 4 от НК, необходимо е да се установи, че при влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е било използувано техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата. Техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени или секретни, подправени или оригинални, откраднати, намерени, предназначени или случайно са се оказали годни за отключване на помещението.   

Кражба по специален начин

Третият състав по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК се прилага, когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение, като използване на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др. (Постановление № 7/ 1987 г., Пленум на ВС).   

Предварителен сговор

Предварителното сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по – ранен момент. Последното им дава възможност да премислят това решение, евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и изобщо чрез действията си да укажат на налична по – висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба. 

А кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК е извършена от „две или повече лица“, когато в самото изпълнение са участвували най-малко двама съизвършители, като е възможно съучастие и на други лица – в качеството на подбудители и (или) помагачи. 

Кражба от длъжностно лице

Разграничителният критерий между кражбата от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение – чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, и длъжностното присвояване по чл. 201 – 205 НК, се състои в това в чия фактическа власт се намира имуществото, предмет на престъплението. 

Повторна кражба

Повторната кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК е налице, когато деецът извърши кражба в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай.  

Кражба в големи размери

Квалификацията на престъплението кражба на обществено имущество в „големи размери“ се определя от стойността на предмета на престъплението към момента на извършване на самото престъпно деяние, а не впоследствие при настъпили по – късно инфлационни процеси, които нямат отношение към правната квалификация на извършеното преди това деяние. 

Според новелата на чл. 196, ал. 1 и 2 от НК, за кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е: 

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 – лишаване от свобода от две до десет години; 

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години. 

(2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния (чл. 196а НК).

За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери“, е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата. Преценката дали кражбата е в особено големи размери следва да се прави с оглед момента на извършване на престъплението, а не към друг по – късен момент.  

А разпоредбата на чл. 197 НК, гласи че ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е: 

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 – лишаване от свобода до пет години; 

2. в случаите на чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 – пробация или глоба от сто до триста лева; 

3. в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 – 6 – лишаване от свобода до осем години; 

4. в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 – 6 – лишаване от свобода до осем години; 

5. в случаите на чл. 196а – лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Квалификацията по чл. 196 НК изключва приложението на чл. 197 НК, но възстановяването на вредите е смекчаващо обстоятелство, имащо значение за вида и размера на наказанието.  

Също така, съдебната практика нееднократно е застъпвала становището, че намалената отговорност по чл. 197 от НК е неприложима в случаите, когато откраднатото имущество е открито и иззето от органите на властта без съдействие на подсъдимия.

Маловажни случаи

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Деецът може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи глоба, в условията на чл. 194, ал. 3 НК:
„За маловажен случай на кражба наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева.“

Доколкото е налице квалифициращото обстоятелство по т. 3 на чл. 195 ал. 1 от НК, кражбата по силата на закона, не може да се определи като маловажен случай (реш. № 171/ 2019 г., ВКС).  

Привилегированият състав на кражба – чл. 194, ал. 3 от НК е приложим единствено към основния състав на престъплението – чл. 194 от НК. Така, за да се стигне до преценка за приложението на чл. 194, ал. 3 от НК е необходимо да се установи, че не са налице квалифициращи обстоятелства. Но трябва да се има предвид и чл. 195, ал. 4 НК, който разписва какво е наказанието, когато са налице предпоставките на точки 2 и 6 на ал. 1 на същия чл. 195 НК, в условията на маловажни случаи.

Стойността на предмета на престъплението при кражба не е единствен критерий за квалифицирането му като „маловажен“ случай. Действително е възможно и при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по – висока от обикновените случаи и поради това кражбата да не съставлява маловажен случай (реш. № 102/ 2014 г., ВКС).     

Съответно в някои случаи кражбата може да представлява маловажен случай, макар и да не липсват вредни последици или те да са по-значителни, когато с оглед на другите обстоятелства деянието е с по – ниска степен на обществена опасност.    

Но обстоятелството, че от даден обект е била извършена кражба в големи размери от други лица не може да бъде пречка за друг подсъдим, който не е техен съучастник, кражбата да се квалифицира като маловажен случай. 

Съобразно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 и 2 от ДР на НК, за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква „а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. 

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато: 

1. деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева; 

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му; 

3. предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, гласи текста на чл. 218в НК, в следните случаи: 

1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество; 

2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.

Като адвокат с опит по наказателни дела, мога да ви съдействам за защита на правата и интересите ви!

За мен

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.