✅Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит. ✅Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна 📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Тъй като тези разноски (по изпълнението) се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство (из ТР № 3/ 2017 г., ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 79, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433 (т.е. когато: сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; взискателят е поискал това писмено; изпълнителният лист бъде обезсилен; с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка), освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
Така, таксите по едно изпълнително дело, които се включват в разноските по такова дело, се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие, и са за сметка на длъжника.
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Но и съобразно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Длъжникът не може да носи отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя.
Плащането пък ще е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител по смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.
Авансово внасяне
Съгласно възприетото в ТР № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови.
Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.
Също така, в т. 11, изр. 1 от ТР № 2/ 2013 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Съгласно разясненията, дадени в мотивите, таксите по изпълнението имат различно значение при осъществяването на принудителното изпълнение от ДСИ или от ЧСИ. В първия случай дължимите държавни такси са публични държавни вземания (чл. 162, ал. 2, т. 3, пр. 1 ДОПК), като ДСИ ги определя и събира в качеството си на орган по принудителното изпълнение; докато дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, като ЧСИ е и кредитор по това вземане (наред с качеството си на орган по принудителното изпълнение).
Обжалване на разноските по изпълнението
В чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е регламентирана възможността длъжникът да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок. Жалбите се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Решението на ОС не подлежи на обжалване.
Изпълнителното производство се прекратява с постановление и когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ГПК (във връзка с освобождаване от такси и разноски).
В реш. № 90/ 2024 г., състав на ВКС обяснява, че предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях.
Използвани източници:
Граждански процесуален кодекс;
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
Разберете кой поема разноските в изпълнителното производство – длъжникът или взискателят. Адвокат Ивелин Йорданов обяснява кога разноските са за сметка на длъжника и как да защитите правата си.
