„Задължителните предписания“ до работодателите
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Задължителното предписание от Инспекция по труда представлява едностранно властническо волеизявление, което предписва на адресата му конкретно задължително поведение. Неизпълнението на предписанието законът свързва с реализиране на административнонаказателна отговорност, като за реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство, както ще се изясни.
Принудителна административна мярка
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално – битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Тези принудителни административни мерки имат белезите на индивидуален административен акт и подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния Административен съд.
Съобразно чл. 405 КТ, обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка. Така, за задължителното предписание е предвидено предварително изпълнение.
Констатираното нарушение на трудовото законодателство се описва в протокол от проверка, осъществена от служители на Инспекция по труда.
В практиката на Върховния административен съд (като решения № 10419/ 2023 г., № 10833/ 2023 г., № 1950/ 2024 г.) се приема, че в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ е да дават напр. само общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Докато даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ.
И съответно, предписание в насока за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове, ще бъде незаконосъобразно до степен на нищожност, тъй като по същество инспекцията, действайки като своеобразна особена (несъдебна) юрисдикция, ще е иззела и разрешила трудовоправен спор, подведомствен на съответните съдилища.
Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс, към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред, чрез прилагането на принудителни административни мерки.
Задължителните предписания трябва да са издадени от компетентен орган, в предписаната форма, при посочване на фактическите и правни основания, които се съдържат в акта (чл. 59 АПК) и в административната преписка, което включва констатираното нарушение на трудовото законодателство да бъде описано и да е посочена нарушената законова разпоредба от съответния нормативен акт.
Органът трябва да е доказал извършването на нарушението, в противен случай биха били налице основанията за отмяна на акта по чл. 146 АПК, които включват: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
Когато работодателят не е изпълнил в срок задължително предписание, дадено му от контролните органи на ИТ, ще осъществи състава на административното нарушение по чл. 404, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 КТ, санкционирано с предвидената имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл. 27 ЗАНН (при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя).
Съгласно чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Това нарушение е формално, смята се за извършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние – неизпълнение на задължителните предписание на Инспекция по труда, като е без значение дали от това са настъпили или не някакви вредоносни последици.
Трябва да се каже, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство, по обжалване на наказателно постановление, е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на работодателя задължителни предписания. Доколкото предписанието е задължително за предприемане на съответното действие, то неизпълнението на това действие в срок, е необходимо и достатъчно условие за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя.
Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по Кодекса на труда имат доказателствена сила до доказване на противното.
Според новелата на чл. 416 КТ, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 и актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7 – дневен срок от поставянето на съобщението.
АУАН и НП следва да са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Трябва да са спазени предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 ЗАНН, формата и съдържанието на АУАН и НП да съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Използвани източници:
- Кодекс на труда;
- Закон за административните нарушения и наказания;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.
Получихте предписание от Инспекцията по труда? Научете какви са задълженията на работодателя и как адвокат Йорданов може да ви помогне да избегнете санкции.