Изпълнение на задължение за предаване на дете (чл. 528 ГПК)
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения на съдилищата. Въз основа на съдебното решение се издава и изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Съгласно чл. 528, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по – късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето (които са напр. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата; съдействие за подобряване на социално – битовите условия; проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение и др.), а при необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи (полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол).
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 (когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.) за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.
(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същата се събира по изпълнителното дело, по което е наложена, по реда на този кодекс.
В допълнение, според новелата на чл. 529 ГПК, ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.
Да се добави и нормата на чл. 15 от Закона за закрила на детето, която гласи, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 – годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10 – годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
Правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права, но ги упражнява ограничено, поради което законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето, чрез което се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му.
Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Но за него възниква задължението да го предаде на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му, поради което след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
В случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. По реда на цитирания чл. 528 ГПК се изпълняват всички задължения за предаване на дете, включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични отношения с детето.
И както се постулира в ТР № 3/ 2017 г. на ВКС, ОСГТК, предприетото по отношение на дете принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Задълженията на съдебния изпълнител обхващат всички подготвителни мерки, позволяващи да се стигне до крайния резултат по максимално, доброволен, спокоен и щадящ детската психика начин.
След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител трябва да осъществи срещи с родителите, заедно и поотделно, както и с детето, ако възрастта му и степента на неговото развитие позволяват това, както и да информира родителя, с когото живее детето, че противопоставянето му може да доведе до промяна в режима на упражняване на родителските права.
Също така, съдебният изпълнител уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за извършване на проучване по случая и изисква изготвяне на социален доклад след срещи с двамата родители и детето. Докладът следва да съдържа становище за: подходящ начин/ място за предаването на детето, дали на адреса, на който живее взискателят са налице всички условия за нормалния престой на детето, установен ли е риск за детето, открит ли е случай за мерки за закрила по чл. 23 от ЗЗДет.
Тогава съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение на длъжника, с която той бива уведомен за задължението си да предаде детето за личен контакт. Обикновено преди това действие взискателят депозира молба при съдия – изпълнителят, че желае да осъществи личен контакт с детето на конкретна дата.
Принудата спрямо детето чрез физическо заставяне и/ или отнемане, включително със съдействие на полицията, се прилага само като крайна мярка.
Предаването на детето може да се осъществи в т.нар. „Сини стаи“ или в Център за обществена подкрепа при наличие на такива, където експерти могат да оценят психологическото състояние на детето и да подпомогнат реализирането на изпълнението.
Освен всичко това, родителят дължащ изпълнение носи и наказателна отговорност по силата на чл. 182, ал. 2 НК – родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Адвокат с опит в семейното право. Помагам при изпълнение на задължения за предаване на дете – професионално и отговорно.
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Закон за закрила на детето;
- Закон за Министерството на вътрешните работи;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.