Принципът за съразмерност в административното производство (чл. 6 от АПК)

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. 

(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. 

(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по – благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. 

(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най – благоприятна за държавата и обществото. 

(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Същност на принципа на съразмерност

Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, е съразмерността. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по – благоприятни за гражданите. 

Принципно въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности като се избере тази от тях, която е най – благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна – за държавата и обществото. Например, ако органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването му.

Но за приложение на принципа за съразмерност, би могло да се говори както в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност (дискреция) – има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности (чл. 6, ал. 4 АПК), така и в случаите на обвързана компетентност (чл. 6, ал. 1, 2, 3 и 5 АПК). В тази връзка могат изцяло да бъдат споделени изложените в реш. № 9887/ 2014 г. на ВАС аргументи: Нито разпоредбата на чл. 6 АПК, нито тази на чл. 168, ал. 1 АПК поставят ограничение относно приложението на принципа на съразмерност в зависимост от вида на компетентността на административния орган. Напротив. Нормата на чл. 6 АПК видно е насочена към всеки един вид компетентност на административния орган, когато упражнява властта си в условията на дискреция, а алинеи 1, 2, 3 и 5 визират изисквания към органа, без да поставят каквито и да било ограничения, свързани с вида на компетентността. Дори когато действа в условията на обвързана компетентност, органът не е освободен от спазването на принцип на административното правосъдие, каквото е изискването за съразмерност. Няма в позитивното право правна норма, която да изключва приложението на принципа на съразмерност тогава, когато органът действа в условията на обвързана компетентност. Без изрична правна норма не би могло да се изключи приложението на правен принцип, на основно начало.


Също така, според възприетото в реш. № 4766/ 2019 г. на ВАС, няма законово изискване към административния орган да излага мотиви относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.

В областта на санкциите принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на съответната санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. 

Европейският кодекс за добри практики на администрацията

Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, гарантира, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по – специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие.

Съразмерност при налагане на принудителна административна мярка и някои примери

Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер, т.е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Принудителните административни мерки по националното ни право се прилагат в условията и на обвързана компентност, и на оперативна самостоятелност. И в двата случая индивидуалното поведение на лицето, спрямо което се активира мярката, както и спрведливият баланс между личния и обществения интерес трябва да бъдат основните критерии, въз основа на които компетентните органи да направят ясна, точна и целесъобразна преценка дали да приложат, или не съответната мярка.

Автоматизмът при прилагане на някои мерки, без да се извършва каквато и да било преценка на факти и обстоятелства освен визираните в хипотезата на правната норма и без да се прави индивидуална преценка, не отговаря на изискванията на правото на ЕС и на ЕКПЧ. Дори и в условията на обвързана компетентност, органът трябва да прецени степента на ограничаване на човешките права, належащата нужда и целите на мярката.

А неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност.  

Съразмерността на ПАМ, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, когато напр. установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която тя се налага.   

Налагане на 14 дни запечатване на обект за неотчитане продажба на кафе за 0,70 лв. не съответства на чл. 6 АПК (реш. № 11607/ 2021 г., ВАС).  

Но с издаване на заповед за прилагане на ПАМ няма да се накърняват правата на дееца в степен по – голяма от необходимото, когато преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. 

А прилагането на административна принуда след като административното нарушение е преустановено е в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК (из реш. № 11026/ 2021 г., ВАС).

Когато пък със ЗППАМ е наложена санкция в максимален размер за нарушение, явяващо се първо от такъв вид, възможно е това да бъде прието от съда като несъвместимо с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. 

Или в контекста на принципа в чл. 6 АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „задържане за срок от 24 часа“ следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на тази принудителна административна мярка е оправдано, когато напр. са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършителя на престъпление.

Използвани източници:

  • Административнопроцесуален кодекс;
  • Европейски кодекс за добри практики на администрацията;
  • Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.

Бихте могли да ме потърсите във връзка с обжалване на ПАМ, наказателни постановления – адвокат Ивелин Йорданов.