„Брачната вина“ в бракоразводния процес
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Вината за разстройството на брака може да се установява само в бракоразводния процес. Вината обаче не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод.
Искането от едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни.
А решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.
Още в опр. № 84/ 1975 г., ВС разяснява, че брачната вина не е идентична с причината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Да се иска прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило вследствие брачни нарушения на ответната страна, не е едно и също с претенцията да се обяви от съда кой е виновен за разстройството на брака. Първото е искане за развод, а второто – за порицание на виновника за разстройството на брака.
Законодателят не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“, но съдебната практика е наложила то да се приема от съда като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене. За формиране на извод относно наличието или липса на брачна вина се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
В реш. № 44/ 2015 г., състав на ВКС приема, че всеки от съпрузите – както ищецът, така и ответникът – може да повдигне въпроса за вината. Необходимо е изрично искане, което не представлява отделен иск. Законът не поставя специално изискване за форма, поради което е възможно да бъде направено както в исковата молба, така и в писмения отговор на ответника или писмено, или устно, в хода на производството по делото.
Освен всичко това, докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на единия от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина.
Примери за брачна вина
Системното неполагане на необходимите домакински грижи за семейството, за съпруга и за жилището представлява брачна вина водеща до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Също така, съдебната практика е категорична по въпроса, че самоволното и без причина напускане на семейното жилище представлява брачна вина. Напускането на семейното жилище няма да представлява брачна вина, ако е в резултат на постоянен психически или физически тормоз от страна на съпруга.
Но вина за разстройството на брака между страните може да имат и двамата съпрузи, напр. когато нито един от тях не е направил усилия, за да бъдат заздравени брачните отношения.
Правото на развод не преминава върху наследниците.
Когато съпругът – ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото.
Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг.
Но наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само, ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината.
Според новелата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Брачната вина не е само правен термин – тя разкрива човешките отношения зад делото. В практиката си като адвокат помагам на страните да намерят справедливост и баланс при развода.
Използвани източници:
- Семеен кодекс;
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.