Негаторният иск при шум от съседи
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Правото да предяви негаторен иск е предоставено на лицето – собственик на недвижим имот, с цел да се защити против всяко пряко или непряко неоснователно въздействие или вредно отражение върху обекта на правото му на собственост, което, макар да не накърнява владението му, ограничава, смущава или пречи на правомерното пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Съгласно становището, залегнало в решение на ОСГК на ВС № 133/ 29.12.1988 г., дейност пораждаща шум над допустимия размер по санитарно – хигиенните норми, може да представлява действие, което пречи на собственика на жилище да упражнява своето право на собственост. Със същото решение е прието, че неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е невземането на мерки за обезшумяване на съответните съоръжения, както и определянето на специален режим на работа.
Създаването на наднормен шум се извършва в нарушение на изискванията на Закона за здравето за осигуряване на благоприятна жизнена среда на населението.
Така например, силен шум може да създава климатик, при това денонощно или пък електрическо шумово устройство против гризачи. Доказването на непрекъснат шум, над допустимите норми, се осъществява и посредством съдебно – техническа експертиза в областта на шумовото замърсяване.
Изискванията към шум предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради се определят с наредба за обществения ред на съответния общински съвет.
Обикновено с такъв нормативен акт се забранява създаването на шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч., чрез:
1. извършването на домашни, производствени, промишлени и строително – монтажни или ремонтни дейности;
2. провеждането на празненства и други битови мероприятия;
3. използването на озвучителни системи, шумни апарати, машини и други;
4. провеждането на илюминации или използване на фойерверки и пиротехника;
5. музицирането и използването на музикални инструменти за обучение;
6. други дейности, смущаващи спокойствието на гражданите.
Като забраната по т. 2, т. 3 и т. 4 не се прилага в дните на официалните празници, както и в случаите на издадено разрешение от Кмета на общината.
Има и Наредба № 6/ 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
За уважаването на негаторен иск
е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС – собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по – големи от обикновените). Преценката за това кои въздействия са по – големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Обективно кумулативно съединяване на искове
С искът по чл. 109 ЗС може да се предяви и такъв по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму), за обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди.
Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД изисква наличие на деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Всички останали елементи подлежат на доказване от ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, но следва да се вземат предвид съответни обективни критерии, като напр. продължителен период от време през което се търпят вредите, обстоятелството, че вредоносният резултат съпътства ежедневието на ищеца и др.
Като адвокат по вещно право знам колко е важно да се защити спокойствието в собствения дом. Негаторният иск е именно начинът, по който търся справедливост за клиентите си!
Използвани източници:
- Закон за собствеността;
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.