„Дрифтът“ като нарушение на правилата за движение по пътищата
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
В Закона за движение по пътищата липсва легална дефиниция на понятието „дрифт“. Но дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довежда до загуба сцеплението на задните гуми.
Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Законодателят въвежда тази норма в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на случаи на дрифт в цялата страна.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат – дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.
Но и след като дрифт е техника за шофиране, то следва, че управлението на автомобила с използване на техника дрифт само по себе си не представлява ползване на пътя не по неговото предназначение.
Ала е безспорно, че движейки се по този начин, един шофьор създава реална опасност за останалите участници в движението, а също така и за случайно преминаващи пешеходци, поради което тази техника на шофиране се характеризира с висока степен на обществена опасност.
За това нарушение се прилага административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, която предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три години и глоба 5000 лв.
Административнонаказващият орган трябва да събере доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден, било то чрез изискване на обяснения от водача при проверката или по друг начин и след съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
След като именно неизпълнение на законово определената цел е състава на административното нарушение, то съставомерния елемент е именно целта на водача. А след като липсват доказателства за целта на движението на автомобила, то недоказан е състава на конкретното твърдяно административно нарушение.
Също така, констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на други фактори, когато би било случайно деяние, например при неопитност на водача, техническа неизправност на автомобила, вида и характеристиките на използваните гуми, грешки и объркване на водача, неправилни маневри несъобразени с конкретната пътна обстановка, движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище.
Така, за да се докаже, че пътят, отворен за обществено ползване, се ползва за други цели, извън превоз на пътници и товари, следва да се установи съзнателното и умишлено извършването на такива движения, които съвсем целенасочено изваждат автомобила от контрол и водят до загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от превъртането и приплъзването им.
Трябва да са налични и данни и твърдения за повторяемост, продължителност или демонстративност на поведението, които се изразяват напр. в извършване на няколко обиколки.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. За ангажирането на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.
Понякога в наказателното постановление
се съдържа констатацията, че се създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението, но състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участниците с движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото на защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания. Тогава поведението на водача сочи на нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди), което обаче не се субсумира под състава на чл. 175а ЗДвП.
Друг път пък възприетата в НП фактическа обстановка дава основание да се приеме, че е нарушен чл. 20, ал. 1 ЗДвП (водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват), т.е. нарушителят не е контролирал управляваното от него МПС и е допуснал завъртане. Без при това административнонаказващият орган да е вменил такова административно нарушение и съответно да е наложил административно наказание. Но това несъответствие между фактическа обстановка и правна квалификация на деянието води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН (наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно), което опорочава наказателното постановление като акт на процеса и ограничава правото на защита.
В ролята си на адвокат разглеждам случаи, в които актове за дрифт са издадени неправомерно, и помагам на водачите да упражнят правото си на защита.
Използвани източници:
- Закон за движение по пътищата;
- Закон за административните нарушения и наказания.