Принудителните административни мерки по Закона за защита от дискриминация
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 76, ал. 1 и следващи от Закона за защита от дискриминация, за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.
(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.
По съдържание тези принудителни административни мерки са превантивни (насочени към предотвратяване на дискриминация) и преустановителни (насочени към спиране на извършване на дискриминация).
За да бъдат основателни ПАМ по чл. 76 ЗЗДискр, следва да се установи извършването на конкретно нарушение на конкретни антидискриминационни норми, иначе мерките ще противоречат на материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Принудителните административни мерки нямат приложение спрямо абстрактна, предполагаема, далечна опасност.
ПАМ се прилагат с решение, което е писмено.
В диспозитивната му част се определя и принудителната административна мярка.
Тежестта на доказването, че прилагането на принудителни административни мерки е неизбежно, наложително, законосъобразно и правилно, е на административния орган.
Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки. Лицето, на което е наложена принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по – дълъг от един месец.
Предварително изпълнение и обжалване
Според новелата на чл. 77 ЗЗДискр, решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 – дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица. Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.
Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.
С други думи, ПАМ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че допуснатото предварително изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
В опр. № 9236/ 2010 г., състав на Върховния административен съд приема, че критериите за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на принудителни административни мерки, наложени от КЗД, не са очертани в ЗЗДискр, поради което се прилагат общите правила на чл. 60 АПК. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди /“значителни или трудно поправими“ по чл. 166, ал. 2 АПК/, и то с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение.
Препоръки до държавни и общински органи
Освен задължителни предписания комисията може да отправя и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на актове на тези органи, издадени в нарушение на равенството в третирането (чл. 47, т. 6 ЗЗДискр).
Препоръките за разлика от предписанията, които се издават във връзка с конкретно нарушение, имат превантивен и препоръчителен характер – не създават задължение за отстраняване на конкретно нарушение и настъпилите от него вредни последици, поради което и не засягат по неблагоприятен начин законните интереси на своя адресат. Препоръките не са не са принудителни административни мерки по смисъла на чл. 76 ЗЗДискр. Липсва и предвидена санкция при неизпълнението на препоръката.
Като адвокат по административно право знам колко е важно всяка принудителна мярка да бъде законна и обоснована. Винаги търся справедливост в защита на клиентите си.
Използвани източници:
- Закон за защита от дискриминация;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.