pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 144а, ал. 1 и следващи от Наказателния кодекс, който системно следи другиго и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не съставлява по – тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация. 

(2) Следене по ал. 1 е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. 

(3)  Ако деянието е извършено в условията на домашно насилие или по расистки или ксенофобски подбуди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Понятието „преследване“ може да се отнася напр. до проследяване на местоположението на дадено лице и проследяване на неговото движение, а понятието „наблюдение“ – до наблюдаването на дадено лице в по – общ план, включително на дейностите на това лице.

От субективна страна деянието по чл. 144а НК се осъществява при форма на вината пряк умисъл, деецът трябва да е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – засягане на личността на заплашеното лице, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.

За съставомерността на престъплението по чл.144а от НК от обективна страна е необходима системност и поведение, което да възбуди основателен страх за живота или здравето на друго лице, а не просто декларативно заявление на това друго лице, че се е почувствало следено и се е страхувало от това.

Правно релевантно за съставомерността на деянието по чл.144а от НК е не дали следеното лице действително се е обезпокоило за собствената си безопасност, а дали следенето обективно може да възбуди основателен страх.

За да е налице системност в отделните действия, представляващи следене и от естество да предизвикат основателен страх, трябва да са извършени три и повече отделни еднородни деяния, които да са извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деянията ги обединява в едно престъпление.

От показанията на свидетел

може напр. да се установи, че в резултат на поведението дееца, пострадалото лице действително е било уплашено, напрегнато, притеснено, предвид внезапните му появи и това, че не е знаело какво да очаква от него.

А в подкрепа на подобни показания може да се назначи и съдебно -психиатрична експертиза, която да установи психични преживявания у следеното лице, свързани с дистрес и тревожност, които са повлияли на общото социално функциониране и обичаен жизнен стереотип, появата на чувство за реална застрашеност по отношение здравето и живота. Доколкото страхът е пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за определена опасност.

За престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК, наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

А след като дееца бъде признат за виновен, пострадалото лице може да насочи срещу него граждански иск на основание чл. 45 ЗЗД (всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму) за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

А според новелата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът преценява обстоятелствата, при които е извършено престъплението, вида, характера и тежестта на психическите травми, отражението върху психоемоционалното състояние, обществено – икономическите условия по време на извършване на престъплението и др.

Киберследенето

Директива (ЕС) 2024/ 1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно борбата с насилието над жени и домашното насилие в чл. 6 дава дефиниция на киберследенето, а именно, че това е умишленото многократно или непрекъснато поставяне на друго лице под наблюдение без неговото съгласие или законно разрешение за такова наблюдение чрез информационни и комуникационни технологии с цел преследване или наблюдение на придвижването или дейността на това лице, когато има вероятност това деяние да причини тежки вреди на въпросното лице.

Киберследенето е съвременна форма на насилие. Обикновено извършителят на престъплението злоупотребява с технологии с цел засилване на упражнявани принуда и контрол, манипулиране и наблюдение, увеличавайки по този начин страха, тревожността и постепенната изолация на жертвата от приятелите, семейството и работата.

Такова наблюдение може да бъде възможно чрез обработването на лични данни на жертвата, например чрез кражба на самоличност, чрез кражба на пароли, чрез хакерски атаки срещу устройствата на жертвата, чрез тайно активиране на софтуер за записване на клавишни комбинации за достъп до личните пространства на жертвата, чрез инсталиране на приложения за геолокализация, включително софтуер за преследване, или чрез кражба на устройствата на жертвата.

Предстои държавите членки на Европейския съюз да въведат разпоредбите на директивата в своето национално законодателство.

Ако сте обвинени в престъплението системно следене или търсите защита, потърсете професионален съвет навреме!

За мен

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Закон за задълженията и договорите;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• Директива (ЕС) 2024/ 1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.