„Маловажният случай“ в административнонаказателното производство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Институтът на маловажния случай принадлежи на общата правна уредба на административнонаказателната отговорност. Държавата се отказва от правото си да реализира административнонаказателна репресия спрямо извършителя в установения обем, което като последица води до освобождаване на виновното лице от отговорност. По този начин извършеното деяние запазва своя противоправен характер, но за него не се налага административно наказание на нарушителя, а той се предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за административните нарушения и наказания, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. А „Явно маловажен случай“ на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.
Институтът на маловажния случай се прилага както в административнонаказателното, така и в наказателното право.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК прогласява, че „маловажен случай“ е този, при който „извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид“.
В своята практика Конституционният съд приема, че „разпоредбите относно административните нарушения и наказания имат своя генезис в наказателното законодателство“ и поради това „административното наказване възприема различни институти на наказателното и наказателнопроцесуалното право. Принципите на административното наказване по общо правило следват принципите на наказателната политика“ (Решение № 1/ 2012 г., КС).
Според новелата на чл. 28, ал. 1 и следващи от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21 (отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Освен тези вещи, в предвидените в съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението. Отнемане, в двете хипотези, не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Но придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност).
Актът, с който се предупреждава нарушителят съдържа:
1. датата и мястото на издаването му;
2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
5. описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай;
6. законовите разпоредби, които са нарушени;
7. предупреждението;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване;
11. подпис на органа, който го издава.
Предупреждението се връчва на нарушителя срещу подпис,
освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление. Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху предупреждението и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В случай че с предупреждението е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от предупреждението се връчва на техния собственик.
Предупреждението подлежи на обжалване и протест
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Тези правила се прилагат и за маловажен случай на административни нарушения, извършени от непълнолетни, както и за маловажен случай на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община. Не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.
Разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
Но с реш. № 4/ 30.04.2025 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по пътищата, в частта „28 и”, т.е. нарушенията по ЗДвП вече могат да се третират като маловажни случаи, стига да не са извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Както и от обстоятелства, когато административното нарушение е извършено за първи път, нарушителят не е бил освобождаван от отговорност за същия вид нарушения, нарушението е с ниска степен на обществена опасност, предприети са действия за неговото преустановяване.
Съобразно реш. № 5794/ 2018 г., ВАС констатира, че преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по см. на чл. 28, б. „а“ ЗАНН се прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално.
Формално нарушение е напр. имуществена санкция за нарушение във връзка с Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, защото административнонаказателната отговорност в тези случаи се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат.
Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон.
Така, неприлагането на чл. 28 ЗАНН от административнонаказващия орган при наличие на предпоставките за прилагането му е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Институтът за освобождаване от административнонаказателна отговорност поради наличие на маловажен случай е приложим единствено в производството по ЗАНН, респ. неприложим е в административното производство по налагане на ПАМ, което се развива по реда на АПК.
Не всяко нарушение заслужава наказание. Понякога справедливостта се крие именно в признаването на маловажния случай. Ако искате да разберете дали вашият е такъв, обърнете се за консултация – практиката познава немалко примери.
Използвани източници:
- Закон за административните нарушения и наказания;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/;
- Практика на Конституционен съд – https://www.constcourt.bg/bg/search-cases.