pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму.

А разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на етажната собственост указва, че собствениците са длъжни да не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата.

Като в чл. 6, ал. 1, т. 14 ЗУЕС е посочено, че собствениците са длъжни и да обезщетят вредите, причинени на други обекти в сградата, когато те са резултат от отстраняване на повреди в своя самостоятелен обект или част от него.

Неизпълнението на това задължение означава противоправно действие, за което се носи отговорност.

Такава се ангажира напр. при извършването на некачествен ремонт на апартамент и непредприемането след това на действия за справяне с възникнали течове, което пък ще сочи на реализирано поведение, което се намира в причинно – следствена връзка с течовете и което е противоправно, защото е в разрез със законовите задължения. В контекста на течове трябва да се цитира и чл. 43, ал. 2, т. 2 и 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в който се казва, че потребителите са длъжни да опазват от повреда водопроводните и канализационните мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им и да спазват санитарно – техническите изисквания за ползване на вътрешните водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и на сградните водопроводни и канализационни инсталации.

От извършен ремонт в апартамент могат да настъпят и вреди по общите части на сградата, напр. замърсяване и повреждане на стени, стълбища, асансьор. Така пък увредени ще бъдат всички етажни собственици.

Именно в подобни хипотези може да се търси присъждане на парично обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗУЕС.

Във всички случаи по такова съдебно дело се назначава съдебно – техническа експертиза, чрез която се изяснява напр. пазарната стойност на необходимите за отстраняване на щетите по жилище/ общи части строително – монтажни работи, ремонти и др.

Етажните собственици отговарят един спрямо друг и за вреди произлезли от обща вещ в сграда в режим на етажна собственост.

Върховният касационен съд намира, напр. реш. № 355/ 2011 г., че отговорността на етажен собственик, за причинени на друг етажен собственик имуществени вреди в собствения на последния апартамент от обща вещ – покрива на жилищна сграда, следва да бъде ангажирана.

Предявеният иск по делото е за присъждане на сума, съставляваща съответно на обема на правата на ответника в етажната собственост (т.е. сумата съответства на припадащата се на ответника идеална част от общите части на сградата) обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ – обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, чието хидроизолационно покритие се компрометирало във времето от атмосферни условия и влияния и довело до появата на теч в жилището на ищцата, и до повреждане на шпакловката и боята по стени и тавани, както и на топлоизолацията на тавани в посочените площи. Твърди се, че общата стойност на разходите за ремонт на жилището възлизат на 4 960 лв., а процесната сума съставлявала припадащата се на ответника сума от тях (съответстваща на неговата идеална част от общите части на сградата, в размер на 31. 22%). Претендират се законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.

Правното основание тук е разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, установяваща безвиновната отговорност за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. Ето защо, за увреждането в резултат от такива вътрешни свойства на вещта – като например покрива на сграда в режим на етажна собственост, който под въздействието на атмосферни влияния и условия се е компрометирал във времето и е загубил своето хидроизолационно предназначение, което е довело до поява на теч и вреди в жилището на пострадалия етажен собственик, се дължи обезвреда.

Съгласно общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова вещ се налага, че етажен собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от такава вещ в обем, съответстващ на неговите права в общността. Той не може да се освободи от отговорност пред увредения с аргумента, че последният не е трето лице за вещта, от която са произлезли претендираните за обезщетяване вреди, а е нейн съсобственик (заедно с делинквента).

Пострадалият съсобственик (етажен собственик) не е трето лице само за съответстващата на правата му в общността (етажната собственост) идеална част от общата вещ, от която са произлезли вредите. Върху останалата идеална част от тази вещ той няма права и на общо основание може да бъде увреден, с приложение на нормата на чл. 50 от ЗЗД. Затова етажните собственици отговарят един спрямо друг за вреди, произлезли от обща вещ в сграда в режим на етажна собственост.

Ако статията ви е била полезна, знаете, че подобни казуси не са редки. Като адвокат виждам колко често малки недоразумения между съседи водят до съдебни спорове — информираността е най-добрият превантивен инструмент.

За мен

Използвани източници:

• Закон за управление на етажната собственост;
• Закон за задълженията и договорите;
• Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.