pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на:

1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;

2. потребността от чужда помощ и срока;

(2) Експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на:

1. степента на увреждане в проценти спрямо здравия човек;

2. потребността от чужда помощ и срока;

Дефиницията на кого се признава чужда помощ се съдържа в чл. 68, ал. 2 от Наредбата, а именно – такава се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.

Под „ежедневни потребности“ обаче не трябва да се разбират само „битови“ потребности, т.е. свързани единствено с хранене, прием на лекарства, хигиенни навици и т.н., а означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална интеграция, в т.ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения.

Само при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, т.е. органите на медицинската експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички случаи на ТНР над 90% се прави преценка за потребността от чужда помощ. Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т. е. дали при констатирано основно и съпътстващи заболявания, водещи до ТНР над 90%, лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно.

При децата чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение. Определянето на чужда помощ при децата се обуславя от вида и степента на заболяването, а не от възрастта на детето.

Съобразно чл. 69, ал. 1 от Наредбата, срокът на инвалидността е в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване.

А срокът, за който е определена чуждата помощ, може да бъде същият или по – кратък от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане) в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по – малко от 6 месеца.

Така, потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/ вид и степен на увреждане.

Съответно, тази потребност се отразява в експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК. А ако това не е сторено, решението може да бъде обжалвано и само в тази си част, първо пред Националната експертна лекарска комисия, а решението на НЕЛК – да бъде оспорено пред съд.

В съдебното производство бива назначавана съдебно – медицинска експертиза, която изследва медицинската документация и състоянието на освидетелстваното лице, за да установи дали жалбоподателя е в състояние сам да задоволява ежедневните си потребности. Административният съд може да отмени решението на НЕЛК и да разпореди преписката да се върне, при условията на чл. 173 от Административнопроцесуалния кодекс (когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън тези случаи, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона), за ново решаване по същество на въпроса относно потребността от чужда помощ, при правилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза. 

Ако в едно ЕР на ТЕЛК е посочено, че освидетелстваното лице не се нуждае от чужда помощ, трябва са изложени аргументи по отношение на този извод.

Не бива да липсват мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за това, в състояние ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. А липсата на мотиви не дава възможност да се извърши адекватна преценка, дали възприетите от НЕЛК факти и обстоятелства, могат да бъдат подведени под съответната материално правна предпоставка изключваща определянето на чужда помощ.

Ако пък административният орган се позовава формално на възможността на чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, за издаване на решение въз основа на документи и информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, то така може да се наруши един от най – съществените принципи на административното производство, а именно този на чл. 9, ал. 2 АПК да установи обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като събира всички необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да бъдат подпомагани поради страданията, причинени им от болестите, от които страдат, и влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата.

От друга страна, при обжалване на решение на ТЕЛК, ако частта му, с която се определя „чужда помощ” не е било предмет на оспорване пред НЕЛК, но въпреки това тя се произнася и спрямо чуждата помощ и напр. я отменя, то решението на НЕЛК в тази част ще се яви незаконосъобразно до степен на нищожност.

Така, НЕЛК ще се е произнесла по жалбата в условията на свръхпетитум, тъй като в тази част решението на ТЕЛК не е оспорено и същата не е имала компетентност да променя установеното. Недопустимо е, при липса на сезиране по тази част на решението, органът да се произнесе и да влоши положението на жалбоподателя.

Добавката за чужда помощ 

Чуждата помощ има и финансов аспект, защото според новелата на чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионерите с трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, на които е определена чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.

Добавката за чужда помощ е имуществено право, което е различно от правото на пенсия и възниква не от момента на инвалидизирането, а от датата на обективиране на преценката, че лицето се нуждае от чужда помощ, в решението на ТЕЛК/ НЕЛК.

Така, и съгл. чл. 94, ал. 3 КСО, добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление – декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по – рано от датата на определяне на потребността от чужда помощ.

Но е установено разбирането в съдебната практика, че въпреки че за пенсиите за инвалидност и добавките за чужда помощ е предвиден специален ред касателно началният момент на отпускането им – чл. 94, ал. 3 КСО, неспазването му не изключва приложението на общите разпоредби – чл. 94, ал. 1 КСО (напр. решение № 4738/ 2022 г. на Върховен административен съд). Т.е. отпускане на добавката от датата на придобиване на правото или от датата на подаване на заявлението с необходимите документи пред ТПНОИ.

Тъй като разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, гласи че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 – месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 – месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Осигурителният стаж на лице, което полага грижи за лице с определена чужда помощ

За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за Фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.

А при определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно – осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО, не се включва добавката за чужда помощ.

Ако ТЕЛК или НЕЛК не са признали нуждата Ви от чужда помощ, потърсете професионален съвет – има начини решението да бъде променено!

За мен

Използвани източници:

• Наредба за медицинската експертиза;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи;
• Кодекс за социално осигуряване;
• Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.