Принудителните медицински мерки
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 89 от Наказателния кодекс, по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо – неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо – неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо – неврологическо заведение.
При постановяване на някоя от тези принудителни медицински мерки не се определя срок на лекуването (за разлика от производството по Закона за здравето, при което съдът определя срок на лечението), но продължителността му се контролира периодично.
Наличието на състояние на невменяемост не е достатъчно за прилагане на мярката. Възможността да се постанови принудително лечение е обвързано от закона и с обществената опасност, която се определя от характера на лицето и неговото психично състояние.
За административната мярка „задължително настаняване и лечение” по Закона за здравето, можете да прочетете тук.
Според практиката на Съда на ЕС понятието „наказателно производство“ обхваща и производства за настаняване в психиатрично заведение, които, макар да не завършват с „определяне на наказание“, все пак водят до постановяването на мярка, включваща лишаване от свобода.
Но макар и да става дума за едно особено производство, настаняването и лечението на лицата, които са извършили определени общественоопасни деяния в състояния на невменяемост или са изпаднали в такова след извършването им, по своята същност, цели и предназначение е принудителна административна мярка.
И въпреки че лицето вече е извършило общественоопасно деяние, предназначението на мярката е превантивно, тъй като настаняването се осъществява, за да се предпази обществото от извършването на други подобни деяния.
Принудителните медицински мерки не се явяват следствие от престъплението, поради което и не са израз на наказателна отговорност.
Принудителното лекуване в обикновено психо – неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.
А принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.
Според новелата на чл. 427 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс, прави прокурор в районна прокуратура, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация – окръжният прокурор.
Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.
В случаи на прекъсване на изпълнение на наказанието окръжният прокурор назначава експертиза за изясняване психическото състояние на осъдения.
Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки
се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация – от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието.
Ако са налице всички условия за разглеждане на делото, съдията – докладчик насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението.
Съдебното производство
Целта на това производство не е да се определи виновно ли е съответното лице, а да се вземе решение относно принудителното му настаняване в психиатрично заведение.
Разпоредбата на чл. 3 от Директива 2016/ 343 относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, гласи че „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“.
В решение от 19.09.2019 г. по дело С‑467/ 18, Съдът на ЕС заяви, че презумпцията за невиновност, посочена в член 3 от Директива 2016/ 343, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква в съдебно производство като главното, по реда на което по терапевтични съображения и съображения за сигурност се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, прокуратурата да докаже, че лицето, чието настаняване се иска, е извършител на общественоопасно деяние.
Иначе за съдебното заседание се призовават чрез прокурора лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият. Участието на прокурор, както и на защитник на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, е задължително.
Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това.
Във всички случаи съдът изслушва заключението на вещо лице – психиатър.
Съдът се произнася еднолично с определение, което може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
Продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки
След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът по местонахождение на лечебното заведение, в което е настанено лицето, служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение.
Като още преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква „а“ от Наказателния кодекс, съдът може да замени, измени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора. Когато напр. това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.
Съдът се произнася по продължаването, замяната или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещо лице – психиатър.
Във всички случаи прилагането на принудителната медицинска мярка следва да продължи до момента, в който психичноболният оздравее или в състоянието му настъпят такива изменения, в резултат на които опасността за околните и за самия него отпада.
Трябва да се добави и че съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени.
Всеки случай, свързан с принудителни медицински мерки, изисква внимание, човечност и точна правна преценка. Ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с мен за консултация!
Използвани източници:
- Наказателен кодекс;
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на СЕС – https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=217905&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=155346.