pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Зачитането на работни дни за намаляване срока на наказанието е уникален в международен план, исторически утвърдил се институт на българското пенитенциарно право. За първи път зачитането се въвежда с изменението през 1904 г. на Правилника за окръжните затвори. В Закона за работа на затворниците от 1922 г. институтът на зачитане е детайлно разработен („Наказателно – изпълнително право”, Здравко Трайков, изд. 2007 г., стр. 223).

По своята същност зачитането на работни дни е предсрочно освобождаване.

За разлика от него зачитането не е една възможност, зависеща в голяма степен от усмотрението на администрацията, специалната комисия и съда, а гарантирано от закона субективно право, което не зависи от ничия преценка. То е изградено върху презумпцията, че при системно и добросъвестно участие на осъдения в трудова дейност възпитателният процес се ускорява и целите на наказанието, свързани с неговото поправяне и превъзпитание, се постигат за по – кратък срок от определения с присъдата (ibid.).

Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

Не е общественополезен трудът, с който напр. незаконосъобразно се ощетява осъденият и държавата в интерес на отделни лица или фирми. А за да е подходяща работата трябва да бъде съобразена с възрастта, пола, здравословното състояние и работоспособност, нуждите на поправянето и превъзпитанието, изискванията на охраната и режима, професионалната квалификация и интересите на осъденото лице.

А доброволното и активно участие в общественополезен труд е и израз на превъзпитание на осъдения. Включването на осъдения в трудов процес е важна предпоставка за ресоциализацията му.

Задачи, които се поставят пред ангажирането на осъдените в трудова дейност са създаване на трайни трудови навици и умения, съхраняване и развитие на умствените и физически способности, създаване на увереност в собствените възможности.

Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наказателния кодекс, положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

За да бъде приложена законосъобразно тази законова редукция, следва в максимално категорична степен да е бил установен броя на работните дни, за да може да бъде правилно установено съотношението на базата на която, два работни дни да се считат за три дни лишаване от свобода. 

По – конкретна регламентация е поместена в чл. 178 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража:

(1) При изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, с изключение на работните дни, зачитането на които е отменено от съда. 

(2) По реда на ал. 1 се зачитат дните, през които лишените от свобода са изпълнявали трудовите си норми. При изпълнение на трудовите норми под 100 на сто се зачита съответна част от работния ден. 

(3) При липса на трудови норми работните дни се зачитат в съответствие с уплътняването на работното време. 

(4) На лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, както и в специализирани програми за въздействие, се зачитат работни дни за времето на присъствието им на учебни занятия. 

(5) Намаляването на наказанието по реда на ал. 1 – 4 с 30 дни се смята за намаляване с един месец, а намаляването с 360 дни – за намаляване с една година.

Изчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно. Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетите в селскостопанска дейност и други специфични производства – и за по – дълги периоди. 

Според новелата на чл. 189, ал. 3 и следващи от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, при престой (спиране на работата) се зачитат работни дни съобразно фактически извършената работа. 

(4) Ежемесечно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода. 

(5)  Уведомяването се извършва чрез връчване на отрязъци от разчетна платежна ведомост и полагане на личен подпис.

Във всички случаи, преизпълнението на трудовите норми и извънредният труд не се вземат предвид при зачитането на работни дни.

Възнаграждението и мястото на полагане на труд

Съгласно чл. 78 ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по – малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Лишените от свобода работят предимно в цехове, стопанства и работилници на територията на местата за лишаване от свобода. Работата в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно равнище, сходно до производството в съответния отрасъл за предприятията извън местата за лишаване от свобода.

Доброволен неплатен труд

С изрично писмено съгласие на лишените от свобода администрацията на затвора може да им възлага доброволен неплатен труд за (чл. 80 ЗИНЗС):

• благоустройство, поддържане и хигиенизиране на помещенията и района на затворническото заведение извън дежурствата по поддържане на реда и хигиената;

• благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически или архитектурни паметници, на държавни или общински обекти;

• възстановяване на щети, причинени от пожари и стихийни бедствия, или предотвратяване на аварии;

• организиране и провеждане на курсове за ограмотяване, творчески, културни, спортни и други дейности от лишени от свобода, които притежават съответната квалификация или умения;

• други дейности.

Времето, през което лишените от свобода са положили доброволен труд, се зачита за намаляване срока на наказанието.

Отмяна на зачитането на работните дни

Съобразно чл. 41, ал. 4 НК, когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

Според разпоредбата на чл. 443 от Наказателно – процесуалния кодекс, предложение за отмяна на зачитането на работни дни при лишаване от свобода могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;

2. началникът на затвора.

Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му.

Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.

Зачитане на положеният от трансферирания осъден български гражданин труд, положен в осъдилата го държава

Съгласно чл. 9, ал. 1, б. „б”, т. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава, която е единствено компетентна да взема всякакви необходими решения.

В Тълкувателно решение № 3/ 12.04.2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България реши, че съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава – членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието.

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Наказателно – процесуален кодекс;
• „Наказателно – изпълнително право”, Здравко Трайков, изд. 2007 г.;
• Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
• Правилник за прилагане на ЗИНЗС;
• Конвенция за трансфер на осъдени лица;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.