pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Освен лекарската грешка спрямо пациенти – хора, не са редки случаите такива грешки да бъдат допускани и при пациенти – животни, във ветеринарни клиники. Преди да разгледаме гражданскоправната отговорност, която обикновено се търси в подобни случаи, да обърнем внимание на някои норми на поведение, които следва да съблюдават в работата си ветеринарните лекари, и на особено важното информирано съгласие, което се дава от собствениците на животните.

Няколко уточняващи бележки

Българската правна доктрина третира животните като вещ. Съгласно чл. 1, т. 1 от  Европейската конвенция за защита на животните компаньони, „животно компаньон“ е всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано в домашни условия за лично развлечение и компания. 

Така, животното, което е отглеждано от своя стопанин в домашни условия е животно – компаньон и освен че подлежи на закрила, допринася за уюта, спокойствието и комфорта на стопанина си и се намира в специални отношения с него.

Кодексът за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар

Целта на Кодекса е да определи основните норми на поведение, които трябва да бъдат съблюдавани от ветеринарните лекари. Той има задължителен характер за всички ветеринарни лекари, които членуват в БВС.

В Кодекса са поместени принципи, от които трябва да се води ветеринарният лекар, като:

• осигуряване на хуманно отношение и уважение към животните, лекувани в практиката му;
• да е наясно, че клиентът (стопанин) има право на избор;
• при поискване да осигурява фактура на клиента, на която са изписани подробно цената на медикамента и тази на услугата.

Информираното съгласие

Информираното съгласие, което е важна част от всеки договор, може да бъде дадено само от клиент, който е имал възможността да разбере възможностите за лечение и важността и рисковете са му били разяснени.

Съгласно § 1,  т. 4 от Допълнителните разпоредби  на Наредба № 42/ 12.12.2008 г. за изискванията към ветеринарномедицинските заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, „информирано съгласие“ е подписано от собственика на животното писмено уведомление за:

а) диагноза за състоянието на животното и прогноза за рисковете от лечението (операцията);

б) името на хирурга;

в) какви грижи трябва да се положат от собственика за животното след операцията.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от Наредбата, конкретизира, че операции се извършват след подписване на информирано съгласие от собственика на животното, което се съхранява в лечебното заведение най-малко една година.

Ветеринарният лекар е задължен, по силата на част 5, б. а, т. 6 и 7 от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар, да обясни достатъчно ясно възможностите за терапия, както и прогнозите и възможните странични ефекти, и да получи съгласие от клиента с изключение на случаите, при които изчакването ще застраши здравето на животното (за да даде писмено информирано съгласие, клиентът трябва да е запознат с рисковете).

Гражданскоправната отговорност

Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, т. нар. деликтна отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

А за деликтът (непозволено увреждане) при нападение от куче, съответно със стопанин или без, можете да прочетете тук.

Отговорността при лекарска грешка е именно деликтна (реш. № 77/ 2017 г. на Върховен касационен съд), съответно при наличието на фактически твърдения за извършена грешка при ветеринарна дейност, с която да са причинени вреди, то правното основание на подобна претенция може да бъде само деликтната отговорност.

В т. 1 на ППВС № 7/ 1959 г. е разяснено, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своите действия или бездействия. Тъй като при неправилно лечение обикновено се касае за здравно заведение, което е юридическо лице, се прави връзка с чл. 49 ЗЗД – ответникът да е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата възложена от него чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, добрите практики, медицинските стандарти и други правила, или характера на работата , както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва причинени от ответника виновни и противоправни действия/ бездействия вреди (имуществени и неимуществени), какви са точно неимуществените и имуществените вреди претърпени от тях, причинно – следствена връзка между поведението на ответника и причинените вреди, както и конкретния размер на вредите.

При предявен деликтен иск е достатъчно да бъдат изложени твърдения за извършените от ответника действия, които според ищеца са противоправни, както и за настъпилите вреди. Дали е налице причинна връзка между действията и вредите е въпрос по същество на спора.

Така, ищецът следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че вредата закономерно произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила.

На основание чл. 86, ал. 1 (при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата) и чл. 84, ал. 3 ЗЗД (при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана) следва да се присъди законна лихва върху главниците от деня на увредата до окончателното изплащане.

Имуществените вреди включват например стойността на животното. Неимуществените се изразяват в болки и страдания в резултат смъртта на домашен любимец. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В правото справедливостта изхожда най – вече от морала, от разума на закона, от добросъвестността, като е пряко свързано и с етапа на развитие на обществените отношения.

Експертизата

По този вид съдебни дела се назначава и ветеринарномедицинска експертиза. Обект на експертизата могат да бъдат както живи животни и трупове на животни, така и веществени доказателства и писмени данни. Наред с всичко друго, тя може да даде и отговор на въпроса каква е паричната стойност на животното.

При непълнота на първоначалната експертиза или при нововъзникнали обстоятелства, може да се назначи допълнителна. А повторна експертиза е необходима, когато първата не е обоснована и възникват съмнения при решаването на някои въпроси.

СВМЕ протича на етапи: запознаване с материалите по делото и с дадените показания при разпита на свидетелите и страните по делото; същинско изследване; изготвяне на заключение.

Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с останалите доказателства, така както е предвидено с чл. 202 ГПК  (напр. реш. № 91 / 2015 г., ВКС).  А при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица, съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира другото заключение (реш. № 90 / 2018 г., ВКС).

Темата за отговорността на ветеринарните лекари е ключова – както за собствениците на животни, така и за самите специалисти. При нужда от консултация по подобен казус, ще се радвам да помогна!

За мен

Използвани източници:

• Европейска конвенция за защита на животните компаньони;
• Кодекс за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар;
• Наредба № 42/ 12.12.2008 г. за изискванията към ветеринарномедицинските заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях;
• Закон за задълженията и договорите;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.