Касационните основания в административното съдопроизводство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение.
В разпоредбата на следващият се чл. 209 АПК са регламентирани и касационните основания, когато се подава касационна жалба или касационен протест, а именно когато първоинстанционното решение е:
1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Нищожност на съдебното решение
Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правни последици към които е насочен.
В правната теория и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което не е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание (абсолютна неразбираемост волята на съда).
Обстоятелството, че връченият на касатора препис от съдебното решение, не съдържа подпис на съдията, взел участие в постановяването му, не обосновава извод за нищожност на решението тъй като полученият препис от съдебния акт има значение единствено за съобщаването му в съответствие с чл. 138, ал. 3 АПК (реш. № 8531/ 2019 г., ВАС).
Според новелата на чл. 128а, ал. 1 и следващи от АПК, исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съответния административен съд.
(3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.
Недопустимост на съдебното решение
Недопустимо е едно решение, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Проверката за допустимост на един съдебен акт, което значи за допустимост на една жалба, с която съдът е сезиран, е проверка за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право – правото на оспорване. Тази хипотеза е налице напр. при наличие на отрицателните процесуални предпоставки, изброени в чл. 159 АПК:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
За да бъде недопустимо съдебното решение следва съдът да не е изпълнил задължението си да провери служебно редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран. До недопустимост на съдебен акт може да се стигне при условие, че липсва предмет на спора, жалбата във връзка, с която е постановено решението е просрочена или неправилно е била конституирана ненадлежна страна в производството или изобщо не е конституирана надлежна такава (фрагмент из реш. № 10963/ 2023 г., ВАС).
Недопустимо ще е едно решение и когато е постановено по жалба с неотстранени недостатъци.
Недопустимостта на съдебния акт може да бъде установена от касационната инстанция и при липса на оплакване, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, указваща, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
Нарушение на материалния закон
Материалната законосъобразност се преценява на основата на фактическите основания за издаване на акта.
Липсата на мотиви или противоречиви мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материалноправна разпоредба (реш. № 7080/ 2016 г., ВАС).
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила
Касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила е порок на съдебното решение, при който съдът е нарушил съществени правила на съдопроизводството. Това значи, че съдът е нарушил процесуални норми, които уреждат разглеждането и решаването на делото, което е завършило с обжалваното съдебно решение, при това норми, които гарантират правилността на съдебното решение (реш. № 346/ 2021 г., ВАС).
Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Законодателят забранява касационната инстанция да извършва фактически установявания – съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Така, касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Също така, не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.
Съществени нарушения са напр.:
- постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка;
- ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест;
- определянето на вещо лице след посочването му от някоя от страните по делото;
- формиране на решаващия извод на съда въз основа на непредставена в цялост административна преписка, това води до необоснованост на извода на съда поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
- ненадлежното оформяне на съдебния протокол с подписите на председателя и секретаря;
- заместване на мотивите на административния акт със заключение на вещо лице, което е прието в съдебната фаза на производството, представлява съществено процесуално нарушение (реш. № 4637/ 2021 г., ВАС);
- имало е основания съдията по делото да си направи отвод, а не го е сторил.
Съответно и някои хипотези на несъществени нарушения:
- необсъждането в мотивите на решението на абсолютно всички твърдения и възражения на жалбоподателя не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, а като такова се преценява единствено неразглеждането на относимите и релевантните за правилното решаване на спора доводи и аргументи (реш. № 4718/ 2021 г., ВАС);
- неспазването на 14-дневния срок по чл. 163, ал. 2 АПК (ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните. В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора) от съда не може да обоснове нарушение на съдопроизводствените правила (реш. № 7357/ 2018 г., ВАС);
- неизясняването на спора от фактическа страна би представлявало основание за отмяна на съдебното решение само ако е в резултат от допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения, но не и когато се дължи на бездействие на страните по спора (реш. № 9625/ 2019 г., ВАС);
- твърдение „по отношение на незаконосъобразността на процесната заповед съм развил подробни съображения. Нито едно от тях не е разгледано от Съда.“ е декларация, а не довод, тъй като не съдържа какъвто и да било конкретен факт, който първоинстанционният съд не е обсъдил (реш. № 15802/ 2020 г., ВАС).
Нарушения при мотиви
Мотивите са писмените съображения на съда, които обосновават неговото решение. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. На мотивите се крепи убедителната сила на решението, въз основа на тях се извършва неговата проверка и с оглед на тях съдебното решение се тълкува.
Мотивите не са част от решението и не подлежат на самостоятелно обжалване. Тяхната правилност се преценява в рамките на касационната проверка на правилността на съдебното решение.
Когато не е обсъдил всички възражения и доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд (реш. № 4904/ 2023 г., ВАС).
Липсата на собствени мотиви в първоинстанционния съдебен акт винаги е преценявана от съдебната практика като съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение.
От друга страна, несъгласието на касационния жалбоподател с мотивите на съдебното решение не лишава решението от мотиви (реш. № 2902/ 2021 г., ВАС).
За да е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение е необходимо изложените от съда изводи в мотивационната част от съдебния акт да навеждат на резултат съществено различен от този прогласен в диспозитива на същия (реш. № 8552/ 2022 г., ВАС).
Необоснованост на съдебното решение
Порокът необоснованост би бил налице само, когато е налице разминаване между събрания по делото доказателствен материал и изводите на съдебния състав или ако е налице разминаване между мотивите и диспозитива на акта (реш. № 7865/ 2023 г., ВАС).
А дали преценката на съда е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви.
Решение по касационното оспорване
Съобразно чл. 221, ал. 2 и следващи от АПК, Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.
Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.
Когато липсва касационно основание
Не са самостоятелни касационни основания например:
- непълнотата на доказателствата;
- преповтарянето в касационната жалба на оплакванията срещу административния акт, по които първоинстанционният съд се е произнесъл, доколкото не представлява оплаквания срещу обжалваното съдебно решение (реш. № 6605/ 2020 г., ВАС);
- пропуски на страна в процеса да поиска допълнителна или нова експертиза по въпросите от предмета на делото, ако счита че делото не е изяснено от фактическа страна, или има възражения по изготвянето на експертизата или по компетентността на назначените вещи лица (реш. № 2788/ 2013 г., ВАС);
- бездействието на страната във връзка с установяването на спорните обстоятелства (реш. № 6935/ 2011 г., ВАС).
Касационните основания решават изхода на делото. Като адвокат по административно право ще защитя ефективно правата Ви!
Използвани източници:
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/reports.